Проф. Михайлов: Ако бизнесът иска специалисти, трябва да ги отгледа
– Определено да – имам качествено образование – завършил съм специалност “Транспортно строителство” във ВИАС (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия) със специализация “Проектиране и строителство на автомобилни пътища”.
– Критериите към студентите тогава бяха много по-високи, но това беше състояние в българското образование и в обществото като цяло. За високото ниво тогава голямо значение имаше качеството на преподаването. Нашите преподаватели бяха завършили различни учебни заведения в Европа и България, но по-важното е, че бяха в окото на бурното строителство у нас тогава, имаха ценния практически опит и го преподаваха.
През последните години в България се забелязва тенденция към повишаване на качеството на преподаването, защото във вузовете отново влизат лектори, които работят на реални обекти или са били във висшата държавна администрация. Явно всички, които сме завършили университета, искаме да дадем нашия дан в неговото развитие.
Като ръководител на катедра “Пътища” в УАСГ и мениджър как оценявате качеството на младите специалисти, които излизат от университета?
– Една от причините да се върна в образованието е, защото искам да реализирам моята идея за засилено практическо обучение на бъдещите млади инженери наред с теоретичната част, която също е изключително важна. Иска ми се, като излязат от университета, да бъдат готови да влязат и да работят на реални обекти.
Те са прекрасни момичета и момчета с огромен потенциал, на които обаче им трябва цел и сигурност, че имат възможност да вземат бъдещето си в ръце. През последните години наблюдавам по-отблизо един поток от 50-60 студенти и определено мога да кажа, че кадрите, които завършват, имат достатъчно висок потенциал.
Аз съм учен и практик и мога да кажа – образованието в университета дава само азбуката на професията, а след това в реалната работа се учи четенето, а за това е нужно много практика и тя трябва да започва още от студентската скамейка.
Това важи с особена сила в транспортното строителство. Добрият строител трябва да може да управлява – големи проекти, да организира ресурси и хора. Да изпълни обекта на цената, на която е спечелен, и за срока на договора. Това е висока отговорност и се искат много инженерни и икономически познания. Това е голямото умение на успешното управление.
Нашият университет дава добрата азбука, не напразно нашите студенти имат перспектива в цял свят и много от тях вземат втора диплома в Германия и Австрия например.
Как се постига приемственост в професията и в практиката?
– Най-важната част от мисията на нашето поколение е менторството, защото подготвянето на можещи специалисти е важно за икономиката на страната като цяло. Това е основната ми цел и задача през последните 10 години. Всяка година в “Трейс груп” влизат по 15 – 20 студенти на стаж и работа. Най-добрите, които имат желание, започват при нас още от 3 курс и ние ги насочваме към работа по големите проекти с най-добрите ни ръководители. Така им осигуряваме не само добри наставници, но и най-умните книги – големите проекти, от които те могат да се учат.
Едни от най-добрите ни стажанти, сега вече инженери, имат зад гърба си 4-5 години стаж, някои от тях вече са ръководители на обекти. Резултатите показват, че това е верният път. Един от ръководителите ни на метрото сега навърши 30 години, наш ръководител на обект в Сърбия е под 30 години, ръководителят на един от големите ни жп проекти е в Христова възраст. Тези колеги започнаха работа при нас още от трети курс и паралелно с теорията усвояваха тънкостите на професията.
Бихте ли направили сравнение между образованието по архитектура и строителство в България и чужбина?
– Много сме разговаряли с колеги от цяла Европа и имаме база за сравнение – ние по нищо не отстъпваме, но само след като практиката добави реални знания. Образованието в университета е базата, реалната работа обаче е неразделна част от него.
Вие сте и преподавател – какво е нужно да се промени за по-тясна връзка на образованието с бизнеса?
– Много неща могат да се променят в университета от гледна точка на съвременното развитие на обществото. Всяка система еволюира с времето – конкретните специалности например също могат да се променят. Това е процес на естествено обновление, който засяга целия университет. Има недостатъци – някои дисциплини се учат в повече, други липсват. Като ръководител на катедра “Пътища” мога да кажа – на ниво катедра имаме достатъчно свобода, но ние не формираме целия учебен цикъл. Промените трябва да се правят комплексно с участието на ръководството на УАСГ. Но това е процес, който трябва да се извършва изключително внимателно, градивно, защото една от силните страни на образованието е, че е консервативна система. Трябва да запазим доброто старо и да имплантираме в него новото.
В някои дисциплини е необходимо да се увеличат часовете. Например не се разглежда в достатъчна степен управлението на строителството, студентите се формират повече като проектанти, отколкото като мениджъри на големи строителни обекти. В съвременния свят обаче сериозно навлезе инженерингът – начинът на строителство, добре познат ни още от Колю Фичето – ангажимент от проекта до завършения обект за фиксиран срок и цена. Той изисква комплексен подход и знания, които в момента не се дават в пълнотата, в която са нужни на студентите.
От друга страна, точно тук е и ролята на големите строителни фирми като нас да правят това, което правим ние – наемане, стажове и обучение на студентите още от 3 курс. Искаме да популяризираме този опит, защото този подход е гаранция за качество на строителството и на специалистите.
Практиката и бизнесът имат нужда от кадри, но те не могат да дойдат изведнъж и отнякъде. Те трябва да се отглеждат. Ако като мениджъри мислим в средносрочен и дългосрочен план и сме наясно от изграждането на какви проекти се нуждае обществото ни, е ясно, че трябва да имаме визия и за създаването на кадрите, които ще ги изпълнят.
Автор: Николай Тодоров