„Никой не може да спре времето, но се случва да го изпреварим. Важна е не скоростта, а Пътят който избираме, за да стигнем до края.“
Отправям поредното предизвикателство към себе си. Избрах да опиша себе си през опита и чрез споделяне на мигове истина, а не в дати и документално изброяване в кариерното ми развитие.
Моето верую, формирано през годините: Прави всичко от любов и с любов, побеждавай обичайки.
Отделните периоди в житейския ми и професионален път са стъпките ми в обучението и самообучението, както в живота, така и в бизнеса.
Наследник съм на мъдречанския род Михайлови, в който от поколение на поколение сме възпитавани да носим отговорност, да сме свободни, да помним и пазим нишката, която свързва фамилията. В рода Михайлови всички са си плащали с усмивка за липсата на компромиси в живота. И това е, честно казано, изключително поучително.
Считам за голяма привилегия в живота ми обучението в селскостопански труд- грижа за животни, бубарство, тютюн… това е „заземяването“, от което всеки има потребност.
Четиринадесетгодишен, взех сам решение къде да продължа образованието си- избрах да уча в Строителния техникум в Стара Загора, въпреки че родителите ми имаха други мечти за мен.
Защитих избора си като продължих обучението си в УАСГ, но не в архитектурна специалност, а избрах инженерната специалност на Пътищаря, след което продължих със специализация „Проектиране и строителство на пътища и автомагистрали“. Осъзнах, че имаш право да избираш свободно, само ако правиш всичко според силите си, в противен случай ставаш зависим.
През 1992 г. с докторска дисертация на тема: „Икономическа ефективност на капиталните вложения в пътното строителство“ защитих научната степен кандидат на техническите науки, след което може да се каже, че професионалната ми и творческа биография е сбит преразказ на съвременното развитие на инфраструктурното строителство в България, преминаващо от планово-социалистическо към пазарно управление и развитие. Професионалната ми и научна кариера е съвкупност от дейности, инициативи и реализирани проекти, научни образователни програми, учебници и т.н., за които има информация от различни източници.
През годините се научих да си поставям цели, да вървя през пробите и грешките и да не се отказвам, да поемам рискове, да извличам поуки. През 1996 г. създадох „Трейс Груп Холд“ АД, българска строителна компания, която развива своята дейност на европейския пазар и на Балканите.
Преподавател съм в Катедра “Пътища и транспортни съоръжения“ , УАСГ от 2004 г. до днес. Гост лектор съм в различни университети и висши училища. В няколко последователни мандата бях избиран за ръководител на Катедрата. Изграждането на инфраструктурата и развитието на индустриалното производство в Европа изисква от Университетите да създават инженерни кадри с комплексни профили. Необходимо е бъдещите инженери да са да креативни, динамични и гъвкави, да имат юридически и финансови познания. С моят екип, създадох и организирах магистърски програми в УАСГ и в икономически висши училища, които надграждат инженерните знания и предоставят необходимия инструментариум за развитие на инженера на бъдещето.
Научих се да разширявам границите си. През 2016 г. защитих научна степен „Доктор на икономическите науки“ към Институт за икономически изследвания, БАН. Оттогава съм асоцииран член на Института за икономически изследвания при БАН.
Паралелно с развитието на професионалната си и научна кариера членувам и съм учредител на организации, които със своята експертиза и инициативи активно участват в обществения живот на страната. Сред тях са „Български форум за транспортна инфраструктура“; Фондация „Атанас Буров“; Фондация „Трейс за хората“.
През 2020 г. Академичният съвет на Тракийски университет ме удостои с почетното звание Доктор Хонорис Кауза на университета.
Да избирам сложните и стръмни пътеки е част от моята житейска философия. Има моменти,когато желанието да се откажа е по-силно от това да продължа. Но съм го преодолявал. В интервю за едно списание ме попитаха, ако загубя всичко, което съм постигнал, с какво ще се заема?. Отговорих кратко:
Вече ми се е случвало. Отново със същото. Да си строител е начин на живот.