За този уебсайт

Реших да създам този блог, за да бъда по-близо до вас, моите студенти. Преподавател съм в Катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия по дисциплината „Съвременни технологии на строителството на пътища” водя лекциите и по „Строителство на автомобилни пътища”.

Контакти с мен

Николай Михайлов: “Люлин” щеше да е готова, ако я строяха българи

Ще наливаме асфалт по магистрала „Тракия“ и през зимата, това заяви Николай Михайлов в интервю за в-к „Стандарт“

– Магистрала „Тракия“ отново се гледа под лупа, след като „Мостстрой“ обяви несъстоятелност преди дни. Притеснителен ли е този факт?

– Когато в една от големите фирми изпълнителки има проблем, няма как възложителят, в лицето на държавата, да не е притеснен. Нормално е да има проверки, защото подобни проблеми могат да се мултиплицират в целия бранш. Ние не се притесняваме от проверките. Напротив, моето желание винаги е било да работя при ясни правила в нашия бизнес. И това през последните години се случва. Нека да има проверки, защото това е работата на държавата – да създава правила и да следи за тяхното изпълнение. Въпросът е правилата да са еднакви за всички. Инспекциите не ни притесняват, защото си изпълняваме договора, без да изоставаме със сроковете.

– Кое по-добре – да има силна конкуренция или да си монополист на пазара?

– За да вървят нещата добре, е нужна конкуренция. Това е изключително важно за развитието на пътното строителство у нас. Защото това, което се случва с останалите фирми от сектора, няма как да не носи негативи и за нашата компания.

– Защо? Инвеститорите правят асоциации между „Трейс Груп Холд“, „Холдинг Пътища“ и „Мостстрой“?

– Естествено е да се правят анализи за състоянието на целия сектор – дали е устойчив, как ще се развива. Правят го и инвеститорите, и банките, и държавата, и ЕС. Нашите анализи показват, че като компании сме стабилни. Ние се развиваме по-добре и изпреварваме параметрите, които заложихме при първоначално публично предлагане на акции на борсата. И въпреки кризата се развиваме устойчиво. Въпрос на мениджмънт и стратегия. Но е факт, че въпреки добрите ни резултати цената на акциите пада. Тя е много по-ниска от реалната, но това е борсата.

– Ще ходят ли на море българите през лятото на 2012 г. по магистрала „Тракия“?

– Със сигурност ще ходят до Нова Загора.

– Премиерът ви похвали за работата по магистралата. Какво успяхте реално да свършите досега?

– Най-сложната работа по една магистрала е полагането на основните пластове, подготовката на наземните работи и съоръженията. За двата месеца екипът успя да направи нужната организация. Работи се изключително активно и в момента се обработват и полагат около 30 000 тона материал всеки ден. От 3,1 млн. кубика насипни работи са извършени една шеста или 500 000 кубика. Ако поддържаме този график, до 8-10 месеца ще ги изпълним изцяло. Ако температурите са подходящи през зимата, ще започнем полагането на първите асфалтови пластове. Не променяме нищо по проекта, но ще въведем в съответствие мостовете, така че да издържат на земетресения от 9 степен по скалата на Рихтер.

– Когато спечелихте търга за „Тракия“ коментарите бяха, че цената е много ниска. Сега доволeн ли сте от нея?

– Аз никога не съм казвал, че цената е ниска. Тя е нормална и в нея е заложена нормалната за нашия бизнес печалба. Финансовите резултати на дружествата ни ще се окажат дори по-добри от очакваното.

– Представители на строителни фирми твърдят, че вече банките ги търсят, за да им дават кредити. Имате ли подобни наблюдения?

– Да, банките търсят фирми, на които да отпуснат кредити. Но проверяват всичко под лупа по-внимателно и от държавата. И дават на тези, които имат възможности. Въпреки тежките процедури ние сме получили всички кредити, които сме поискали.

– Според обявите на трудовата борса отново се търсят строителни работници. Има ли раздвижване в бранша?

– Да, но се търси високо квалифициран среден персонал. Когато набираме работници, търсим машинисти, шофьори. Те управляват машини, които струват по 100-150 000 евро всяка една от тях. Затова човекът, който ще вземем на работа, трябва да е образован, сериозен и отговорен. За магистрала „Тракия“ например купихме 100 нови машини и сме назначили над 300 души.

– Излиза ли секторът от кризата?

– На бранша като цяло му предстоят много сериозни промени. Защото преди 2-3 г. той беше един от структуроопределящите в икономиката. Цялата страна беше строителна площадка и който не го мързеше, работеше в строителството. Изкарваха се и добри възнаграждения. Но с кризата всичко приключи и няма да се повтори поне в следващите 10 години. Това касае основно строителния, но не и инфраструктурния бранш. Строителният бранш ще се възстанови, когато светът излезе от кризата, а за това още не се говори. Нужни са големи инвеститори с много свободни пари. Но пътища, жп линии, ВиК, язовири, пречиствателни станции ще се строят тепърва. Това е бъдещето. Досега обаче по-голяма част от инфраструктурните проекти у нас са изграждани от чужди фирми. Българските компании трябва да намерим начин този път да се преборим с чуждите фирми и да вземем по-голям дял, като покажем, че можем не само да строим, но и да управляваме големи обекти.

– Гръцката компания „Актор“ е решила, че има сили сама да строи магистрална отсечка у нас, а родните компании се обединяват в сдружения. Това ли е пътят за българските фирми?

– И това е пътят. За голяма компания като гръцката не би трябвало да е какъвто и да е било проблем да направи този обект. Но пък големи испански компании се провалиха на Дунав мост. Има и такива чужди фирми, които се справят отлично, но те са по-скоро изключение от правилото.

– Защо чуждите големи компании се провалят при работата си у нас?

– Защото те не са дошли да строят, а да печелят повече, отколкото могат в собствените си държави. Досега използваха държавната администрация и чрез допълнителните си претенции си осигуряваха увеличение на цените. Ние кандидатствахме с други български компании и щяхме да изградим магистрала „Люлин“ качествено и в срок за 140-150 млн. евро.

– Имахте идеи за проекти в чужбина. Реализираха ли се те?

– Нашите колеги от „Трейс интернешънъл“ постоянно проверяват възможностите в чужбина – Персийския залив от Дубай до Сирия, Либия. Както и Сърбия, Албания, Косово, Македония, Русия. Очакваме първата поръчка в Сирия. Нещата стават, но бавно, защото кризата оказа влияние.

– Износът вече изпревари вноса. Това добре ли е за икономиката?

– Сигурно е добре, защото произвеждаме и изнасяме. Но е нужен по-дълбок анализ. Със сигурност обаче каквото и да е икономика не може без строителството. Инфраструктурното строителство е било винаги в криза от 1990 г. насам и не бе засегнато от еуфорията, овладяла целия останал бранш. Така че ние сме тренирани да живеем в криза. И тази не е по-различна от преди няколко години. Друг е въпросът, че цялата икономика сега е в криза.

– Ще се отрази ли смяната на шефа на ДНСК на бранша?

– Не. Ако има ред и правила, ще е по-лесно за бранша. И ако тази смяна е продиктувана от желанието да се въведат ясни и публични правила, то тя ще е положителна.

– Ще кандидатствате ли за изграждане на големите инфраструктурни проекти, които обеща правителството?

– „Трейс груп“ е подготвена да изпълни още няколко обекта едновременно с „Тракия“ и двете отсечки от разширението на столичното метро. Ние се подготвяме дълги години и към всеки специалист и ръководител на голям обект прикрепяме млад инженер, обикновено избран измежду студентите, на които преподавам в УАСГ. Държавата ни има нужда от висококвалифицирани кадри и приемственост, както и компанията ни. Затова и преподавам две дисциплини. Защото за нови обекти са нужни и добре подготвени кадри, които да ги ръководят. В момента на магистрала „Тракия“ работят 15 човека, които са завършили през последните две години. Те знаят малко в момента, но когато приключим с изграждането, поне една трета ще са подготвени. Машините е лесно да купиш, но трябва да има и кой да ги управлява. А през последните 15 години ние сме инвестирали огромен ресурс в хората. И продължаваме. В момента ние управляваме два проекта на метрото, като единият е два пъти по-голям от „Тракия“, а другият 1,5 пъти. И там се работи под земята. Така че ние имаме капацитет за още 3-4 проекта в момента освен тези, които ръководим сега.

По интервюто работи Наталия Малчева, в-к „Стандарт“