За този уебсайт

Реших да създам този блог, за да бъда по-близо до вас, моите студенти. Преподавател съм в Катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия по дисциплината „Съвременни технологии на строителството на пътища” водя лекциите и по „Строителство на автомобилни пътища”.

Контакти с мен

Николай Михайлов: Кризата е чистилище

Държавата закъса за професионалисти. Дано новият кабинет успее да мотивира чиновниците, казва в интервю за в. „Стандарт” президентът на „Трейс Груп Холд” АД

– Г-н Михайлов, какви спешни мерки трябва да вземе новото правителство, за да се справи с кризата?

– Една от най-изпитаните мерки е държавата да инвестира в големи инфраструктурни обекти, което до голяма степен ще ограничи безработицата. Възстановяване на финансирането от оперативните програми на ЕС за пътища и инфраструктура. В същото време затягане на коланите и силен контрол върху изразходването на бюджетните средства и парите, събрани от данъци. Надявам се новото правителство да има волята да накара администрацията да работи. Политиците имат идеи, но тяхната реализация трябва да се осъществи от високоподготвени и мотивирани специалисти. В момента в държавния апарат, който аз познавам, мотивирани хора няма.

– Налага ли се намаляване на данъчната тежест за бизнеса заради кризата?

– Инфраструктурният се различава от останалия бизнес с това, че макар и да сме частни компании, нашият основен работодател са държавата и общините. Ние участваме в обществени поръчки, които се финансират с парите на данъкоплатците. Нашият холдинг е построил магистрала и летище и много други големи обекти, сега строим и метро. Всичко това се прави с обществени пари, които идват от данъците. По време на криза компаниите обикновено искат да се намаляват данъците. Но ако те бъдат свалени, ще намалят и средствата за инфраструктурно строителство, по-малко обекти, съкращаване на работници. Защото всичко е като един скачен съд.

– Означава ли това, че бизнесът е склонен да плаща и по-високи данъци, ако е сигурен, че парите, събрани от тях, ще се изразходват целесъобразно и прозрачно?

– Това е въпрос на баланс на обществения интерес и на ясно показване на пътя на бюджетните средства. Данъците естествено увеличават финансовата тежест върху гражданите и бизнеса, но ако събраните пари се изразходват прозрачно и е ясно къде отива всеки един лев, хората ще са доволни. Проблемът при нас е, че плащаме данъци, но после никой не знае за какво се харчат. Някой решава и ги дава за определени цели, но дали те са общественозначими, дали са за направлението, за което са събрани… Никой не информира гражданите къде отиват тези средства. И затова хората искат ниски данъци, защото и бездруго не знаеш какво става с тях.

– Ще ни даде ли едно ново споразумение с МВФ нужната сигурност в кризата?

– Не съм специалист по макроикономика, но смятам, че държавата трябва насочи усилията си върху това, нещата да се случват. Мина времето на празните приказки и обещания. Няма да има нужда от МВФ, ако правилно се управляват ресурсите. Но това не може да стане бързо. Тези, които сега идват на власт, трябва да работят за следващото правителство. Това е една много черна и неблагодарна работа. Но ако бъдещият кабинет си постави задача да работи не за себе си, а за наследниците си, тогава държавата ще тръгне напред. Така че усилията трябва да се насочат към истинската работа – да се създадат качествени специалисти, които могат и знаят как да работят.

– Как да се привлекат такива кадри?

– Както го прави бизнесът – чрез гарантиране на перспектива за развитие в рамките на системата и достойна заплата. Освен това е изключително важна мотивацията. Тези експерти трябва да виждат, че са необходими на своята държава и че тяхната работа е изключително важна и от нея зависи съдбата на много хора.

Не мислете, че на компаниите им е лесно да подготвят и изградят своите кадри. Аз станах преподавател в университета не само защото ме поканиха, но и защото виждах колко време ми е необходимо за обучението на всеки един нов специалист в нашата структура. Поне три години. Бизнесът обаче няма време за това. Имаме нужда кадрите, които излизат от вузовете, да са по-добре подготвени. Затова моят лекционен курс “Съвременни технологии на пътното строителство” е насочен към завършващите студенти. Освен теоретичните и чисто практическите знания се опитвам да дам на моите студенти и представа за това, какво им предстои в реалния живот. Да знаят какво очакват от тях бъдещите им работодатели и какви са възможностите им за реализация в бизнеса и в държавната администрация.

За да просперира държавата ни, трябва да създадем образование, което да насочи специалисти в приоритетните за страната ни сфери като туризъм, селско стопанство, строителство и енергетика. В момента няма налични кадри, не могат и да се намерят готови такива. На бизнесът му се налага постоянно да обучава хора и чак след това да избира кадърните измежду тях. Нашите ръководители на проектите за разширение на метрото, които управляват стотици милиони лева, са млади момчета на по 30-35 години. И се справят добре. Обучили сме ги, създали сме ги и сме им гласували доверие. Но не може бизнесът да обучава кадрите, вместо държавата.

Държавата трябва всяка година да взима например първите трима специалисти по успех и да им осигурява държавна работа. Аз като бизнесмен не чакам да се освободи работно място и тогава да правя конкурс. Просто взимам най-добрия и започвам да го развивам. Кое министерство е взело специалист, защото е добър?

 – Бизнесът склонен ли е да даде свои обучени кадри, за да подпомогне липсата на капацитет в администрацията, или напротив – „краде“ кадърните професионалисти?

– Председател съм на секцията „Инженерна инфраструктура“ към Камарата на строителите, в която членуват най-големите фирми в бранша. Ние регулярно правим срещи с представители на местната и централната изпълнителна власт на най-високо ниво. Винаги сме предлагали участие на най-изявените специалисти като консултанти. Водят се разговори, но на този етап няма реални действия и резултати. Ние твърдим, че с годините професионалният административен капацитет на държавата, поне в нашата област, намалява интензивно. И това е много тежко. Защото, за да работят успешно държавата и бизнесът, фирмите трябва да имат насреща си партньор, който да знае какво иска и с какво може да помогне насреща, за да се реализират проектите. Липсата на специалисти е най-големият проблем. Не може, когато има милиарди за инфраструктура, да няма пари за професионалисти.

Защо има пари за професионалистите при нас и те получават достойно възнаграждение? Същите заплати могат да се получават и в държавната администрация и от това ще има полза както държавата, така и бизнесът. Именно заради липсата на капацитет се забави усвояването на европарите с две години. Ние не искаме да вземем качествените кадри, дори даваме свои на държавата.

– Тогава обаче обвиняват бизнеса в корупция?

– Първо това. А истината е, че кадърните хора, които от бизнеса отидат да работят в администрацията, напускат след 2-3 години, защото не виждат перспектива за развитието си.

– Прогнозите на икономическите анализатори са, че и следващата година се очертава като изключително тежка. Какво трябва да се направи, за да се ограничат последствията й за страната?

– Ако има политическа стабилност и отговорно правителство, смятам, че за България има изход от кризата. Особено при ефективно и балансирано управление на средствата от еврофондовете. По отношение на средствата за инфраструктура 2013 г. вече чука на вратата и държавата трябва да вземе много спешно адекватни мерки за бърз и прозрачен старт на тръжните процедури. Това трябва да стане до края на тази и най-късно началото на следващата година, за да започне реално работа през 2010 г. България има реалните възможности да усвои по-голяма част от тези средства. Българският строителен бизнес инвестира огромни средства в оборудване, техника и подготовка на специализирани кадри в очакване на търговете. Към настоящия момент възможностите на родния бизнес за огромни, но реално не се използват. Все пак кризата е и позитивно явление. Тя е като Чистилище. Ще отсее можещите от случайните във всеки един бранш. Вече стана ясно, че ако искаш да получиш, трябва реално да работиш.

По интервюто работи Наталия Малчева, в-к „Стандарт“