– Бюджетът е консервативен, какъвто би трябвало да е по време  на криза. Той трябва да е такъв, какъвто можем да си позволим. Добре е, че са  предвидени повече пари за съфинансиране на европроектите. Защото само така ще  можем да се възползваме максимално от средствата на Брюксел. И това категорично  подкрепя политиката на правителството. Още при създаването си кабинетът заяви,  че ще строи магистрали. И този бюджет показва, че това не са били просто голи  обещания, а се изпълняват на 100%. Въпреки всички тези усилия обаче строителния  бранш го чака още по-голяма криза догодина. Това, че бюджетът е насочен към  изграждане на инфраструктура, не означава, че ще има работа за всички фирми.  Защото обемите няма как да отговорят на капацитета на сектора. Строителният  бранш определено е в колапс и той ще продължи. Секторът минава през своето  чистилище и ще се освободи от случайните играчи, които навлязоха в него и  създадоха лошия имидж и некачествени продукти.

– Не. Периодът е твърде кратък. Затова следващата година още  компании ще прекратят дейността си. Обемите няма да са достатъчни въпреки  многото публични проекти. Защото ако се върнем назад в годините на подем, ще  установим, че всъщност най-много компаниите работеха в частния и по-специално  жилищния сектор, инвестиции, хотели, а не по публични проекти. Общественият  сектор тогава беше като допълнение. Но след като работата в частния сектор  намаля значително, сега се разчита основно на публичните проекти. А те, макар и  огромни, не могат да доведат до подобни обеми за бранша като преди години.

– Тук става въпрос за можене. Както разказвам на моите студенти  – общото между строителството в публичния и в частния сектор е само думата  строителство. Всичко останало е много различно. И най-вече управлението. Затова  и само големи фирми кандидатстват за публични проекти, защото има редица условия  за нивото на мениджърите, те трябва да имат опит и да знаят какво вършат. Не  можеш да се учиш в движение. И ако вземеш един проект, без да си добре  подготвен, ти не можеш да го завършиш. Докато при жилищата нещата са обозрими,  единствено може да се оскъпи при незнание. Освен по-малките обеми у нас като  причина за продължаващата криза мога да посоча и спряното в цяла Европа  обществено строителство. Което накара големите чужди фирми да се преориентират  към пазарите в региона, където се очакват подобни инвестиции. И конкуренцията  стана ужасно голяма. Ако преди у нас работеха 4-5 големи компании, сега  постоянно стъпват нови и нови.

– И това. Очакванията са, че в търговете за следващите големи  инфраструктурни обекти ще подадат документи и още много нови за нашия пазар  фирми. Някои от тях предпочитат да се сдружават с местни фирми, а други – да  играят самостоятелно. Една голяма част разполагат с много мощна техника, без  каквато модерен обект не може да се направи. И не калкулират използването им в  офертите си, защото те са собствени и нямат разходи по купуването или наемането  им. Така цената на чуждите оферти пада с до 30% и нашите фирми нямат шанс,  защото машините ни са на лизинг или под наем. Дори и да се сдружим с тях – той  казва това е цената и в нея няма машиносмяна. Така че на мен ми остава като  партньор просто да му дам мениджъри и работници под наем, защото и чуждите  компании признават, че родните специалисти са много добри. Това вече не е  бизнес. Ние не сме фирма, която отдава персонал под наем. Ние сме строители и  искаме да работим.

– Насочваме се към места и пазари, където нишите не са  прекомерно запълнени. Ние постоянно търсим такива варианти. Започнахме с пътища,  продължихме с метрото, водни проекти, депа за отпадъци у нас. Преди три години  създадохме “Трейс интернешънъл” и работим много активно в страни, които имат  инвестиционни намерения в този сектор. Засега нямаме подписан строителен  договор. Но се надяваме това да се случи догодина. Имаме вече проекти в  напреднала фаза, разговори, участие в търгове, при които заемаме челни места. И  макар да не сме спечелили, още навлизаме в спецификите. Защото тези пазари също  искат разузнаване. Няма как да спечелиш още в първия конкурс. Трябва да  инвестираш няколко години, за да получиш. И ние правим това. Надявам се, че  вложенията ни както в Арабския свят, така и в Румъния, Сърбия, Македония, Косово  ще излязат успешни. Имахме напреднали разговори в Сирия и Либия, които бяха  стопирани заради революциите в тези страни. Но кризите минават и заминават. Ние  поддържаме контакти с партньори и чакаме благоприятния момент.

– Във всички случаи. При многогодишните договори, при които има  ясни критерии, които избраната фирма трябва да изпълни, позволяват и въвеждането  на нови технологии. Държавата ще казва какво иска, а строителят ще носи  отговорност, защото ако не се справи – ще плаща глоба. И няма да е достатъчно  вече да спечели просто един търг, а трябва да даде всичко от себе си и да получи  качество. Проблемът в момента са не толкова условията на конкурсите, колкото  ниските цени на надзора. Защото в момента строителят дава една цена, но после  почти никой не го проверява до каква степен спазва техническата спецификация по  контракта. Европравилата смъкнаха офертите за изграждане на пътища и това е  обяснимо. Няма обаче резон за по-ниските в пъти оферти на фирмите, които  контролират строителството. Цените са такива, че компаниите не могат да си  платят бензина за проверките и заплатите на служителите. Което навежда на  мисълта, че може би си спестяват част от тях и просто се разписват нужните  документи.

– Всичко сега зависи от нас. Може би са нужни нови тръжни  процедури в областта на пътищата, по каквито, доколкото знам, се работи, така че  тежестта при конкурсите да не пада само върху ниската цена, но да има повече  критерии за качеството на работа и опит. Имаше случаи, в които компании,  създадени ден преди конкурса, го печелят само заради най-евтината оферта.  Законите са приети от държавата, но как работят те, зависи от конкретните  ведомства.

– Ние определено сме с голямата надежда, че г-н Плевенлиев като  човек, който вече добре познава бранша и проблемите ни, ще ни бъде от полза,  особено при участието ни в чужбина. Защото президентът е лицето ни навън. И с  визията и познанията, които той има, ще бъде рекламното лице на българския  строител извън България. Регионалното ведомство вече е с нов, млад и амбициозен  екип. Министър Лиляна Павлова си познава материята и съм сигурен, че в  строителното министерство ще се свърши много работа, при това не само в областта  на инфраструктурата. Във водния сектор досега нищо не е направено. Министър  Павлова беше в Израел по този повод.

– Все пак “Трейс Груп Холд” се разрасна. Компаниите бяха  пръснати из цяла София, а за бизнеса е по-добре да сме на едно място и  комуникацията ще се подобри. С новия офис показваме и какво можем като  строителна компания. Това е наша рекламна визитка, защото всички ни свързват  предимно с изграждането на инфраструктура. Строим пет станции на столичното  метро, а всяка е голяма колкото един мол, но понеже е под земята, в момента  никой не ги вижда. И материалите в някои от станциите са дори по-луксозни от  офиса ни. И това е наш избор. Ние спечелихме с оферта на инженеринг, но решихме  да направим метрото такова, каквато е нашата представа за качество, а не с  идеята за печелене на пари. Защото метрото ще се ползва десетилетия и ние сме  заложили името си в този проект.

Автор: Наталия Малчева