Целият материал можете да видите в рубриката “Кариери” в електронното издание на в-к “Капитал” 

На пет години Николай Михайлов още не може да чете и пише, но вече знае, че цял живот ще строи пътища. Решава го през 1960 г., когато случайно попада на строителна площадка на главен път Е-85 до старозагорското село Мъдрец. Гледката на трудоваците, които разбиват огромни канари и разстилат натрошения камък по бъдещото трасе, го впечатлява толкова дълбоко, че и досега я разказва на студентите си в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Днес – 50 години по-късно, професионалната биография на Михайлов е сбит преразказ на съвременната история на инфраструктурното строителство в България. Той тръгва от най-ниското стъпало в бранша – проектант в “Пътно управление” в Стара Загора, минава през създадения през 1996 г. приватизационен фонд “Пътища” и преструктурирането му в холдингово дружество “Пътища”, чието управление поема.

Новосъздадената група бързо се превръща в мощна структура, като де факто обединява в себе си всички специализирани инфраструктурни дружества в държавата. През 2003 г. бизнесът е разделен и Николай Михайлов събира в “Трейс груп” фирмите от Южна България (виж “Трудното решение”).

В последните години “Трейс груп холд”, както се нарича днес компанията, изпълнява едни от най-големите инфраструктурни обекти в страната. Нейно дело е отсечката на магистрала “Тракия” от Оризово до Стара Загора, като и рехабилитацията на пътя Делян – Прищина в Косово, ремонтите на много главни пътища. Сред емблематичните проекти на “Трейс груп” са и разширяването по натовски стандарти на пистата на военното летище “Граф Игнатиево” и продължението на софийското метро от “Младост” I до стадион “Васил Левски”.

През есента на 2007 г. “Трейс” предизвика масова истерия на Българската фондова борса с емитирането на 200 хил. акции от дружеството за 22.1 млн. лв. Бяха регистрирани рекордно големи поръчки на обща стойност 32 млрд. лв. Дни след като емисията акции беше пласирана, на вторичния пазар те вече се търгуваха около три пъти по-скъпо.

Световната криза и крахът на българската фондова борса не подмина и книжата на компанията – стойността им падна близо шест пъти. Въпреки това “Трейс груп холд” продължава да отчита стабилен ръст. Тя е една от малкото строителни компании, чиито обороти ще се увеличат през настоящата година. Причина за това са двата нови договора за изграждане на столичното метро от бул. “Патриарх Евтимий” до бул. “Черни връх” и от жк “Младост” І до бул. “Цариградско шосе”. Общата стойност на поръчките е 392.32 млн. лв., като голяма част от плащанията предстоят. Значителни приходи се очакват и от голямата поръчка за строителството на магистрала “Тракия” между Стара и Нова Загора. Холдингът спечели търга за изграждането й, като предложи най-ниската цена от близо 138 млн. лв.

Когато говори за постиженията си, Николай Михайлов задължително посочва и още едно – пълните аудитории на лекциите му в катедра “Пътища” в УАСГ.

През 2009 г. строителството едва оцеляваше, а “Трейс груп холд” постигна най-добрите си финансови резултати. На какво се дължи това?

Спадът в сградното строителство накара много компании да се преориентират към инфраструктурните обекти. Докато те инвестираха в ново оборудване и тепърва се учеха, ние имахме голяма преднина с опит, трупан с години. Това ни помогна да спечелим няколко големи поръчки, като тези за метрото например.

Спечелихте търга за строителство на магистрала “Тракия” между Стара и Нова Загора с най-евтината оферта. Според мнозинството от колегите ви предложената от вас цена е нереално ниска и най-вероятно разчитате на увеличаване с анекси. Това някакъв ваш бизнес трик ли е?

Не, просто научихме много от строителството на участъка от Оризово до Стара Загора. Там правехме разходи, които след това видяхме, че могат да се оптимизират. Имаме асфалтови бази, кариери, служители и офис в района. Беше съвсем логично ние да дадем най-ниската цена. Що се отнася до това дали е реална – такава е. Не сме пропуснали да калкулираме и печалба, както също се говореше.

те обявили, че ще участвате и в процедурата за отсечката от Нова Загора до Ямбол. В крайна сметка не подадохте оферта. Защо?

Бяхме напълно готови с документите, но колата, която ги превозваше, спука гума и изпуснахме крайния срок за внасяне. Това е. Знам, че звучи абсурдно, особено на фона на спекулациите за натиск от правителството, но това е истината. Същия месец това ни се случи още веднъж, но вече се бяхме научили да изпращаме и втора кола, която да пътува зад тази с документите. Иначе ужасно съжаляваме, че не строим и този лот от магистралата. Той е най-лесен за изграждане. Щяхме да натоварим всичките си асфалтови бази и да довършим и двете отсечки със същия инженерен екип, който сега работи между Стара и Нова Загора.

Вашият бизнес е пряко обвързан с държавата. Смятате ли, че тази обвързаност в даден момент може да разклати финансовата стабилност на дружеството?

Откакто съм в бизнеса, съм преживял много ситуации, в които държавата толерира само определен кръг компании, а “Трейс” е извън него. През последните две години поне в нашата сфера не се усеща такова толериране и се надявам, че никога няма да се повтори. Това за съжаление важи само на национално ниво. Когато възложител са общините, положението е ужасно. Това трябва да се промени, защото в крайна сметка държавата не е само Министерският съвет – големите обеми работа тепърва ще се управляват от кметовете.

Защо решихте да излезете на борсата и как оценявате този ход от днешна гледна точка?

Причините бяха няколко. Едната беше чисто емоционалното ни желание да популяризираме компанията. След раздялата ми с холдинг “Пътища” “Трейс” вече се беше наложила като име в инфраструктурния бранш, но за по-широката общественост не означаваше нищо.

Другият ни мотив да излезем на борсата беше абсолютно рационален. Към онзи момент компанията започна да се включва в много търгове за различни обекти в цялата страна. За участието във всяка процедура обаче ни бяха необходими банкови гаранции. В един момент броят на вече издадените гаранции стана голям и банките започнаха да ни искат обезпечения.

Това се превърна в голям проблем за бизнеса ни, защото нашата компания няма много имущество. Ние имаме дейността си, която е много по-голяма от активите на фирмата. Затова решихме да излезем на борсата и тя да каже колко струва “Трейс”. Пазарът каза ясно – ние бяхме оценени по-скъпо от някои български банки, чиито акции също се търгуваха на борсата. В момента, макар и цените на акциите да са много надолу, процентното съотношение на стойността на нашите спрямо другите компании се е запазило.

Най-важният резултат за нас е, че след излизането ни на борсата стана много по-лесно да работим с финансовите институции, а в нашия бизнес това е от първостепенна важност.

“Трейс груп холд” има 1400 служители и сигурно е доста трудна за управление. Как се справяте?

Мой близък приятел определя ситуацията много точно. Когато една компания се развива, пред собственика й има два пътя – да приеме принципите на корпоративното управление и да делегира отговорности или да развива бизнеса си по модела на “големия едноличен търговец”. В България за съжаление по-често се избира вторият път. Проблемът на този модел е, че всяко решение минава през теб. От това какви пирони и откъде да се купят до структуриране на бюджета на компанията. Имаш много хора, но без твоето “да” не смеят да гъкнат. Колкото и да си добър, в един момент не ти стигат силите и спираш да растеш.

Аз исках да избягам от този модел. Исках да дам свобода на хората си, всяко дружество да е самостоятелно, а аз да следя само резултатите му, да правим заедно правилата и в рамките на тези правила то да е самостоятелно. Това начинание ми отне повече от пет години. И в този модел обаче се появяват проблеми. Точно когато мислех, че вече съм създал корпоративна структура, се оказа, че освен правилата в компанията са се появили и скрити механизми и директори, които нямат чисти мисли и действия.

Решихме този проблем, като излязохме на борсата. Създавайки публично дружество, ние приехме и нови публични правила, по които да се работи. Аз вярвам в тях и ги налагам надолу по веригата. Така и хората, и отношенията вътре в структурата стават публични и скрити механизми не може да има. Така вече не се налага хората да се контролират един друг, а да се подпомагат. Приехме този метод в началото на кризата и точно сега имаме по-добри резултати от всякога.

Притеснявате ли се, когато трябва да уволните някого?

Не. Който не си върши работата, го сменям. Няма смисъл да го пазя и крия.

Имате достатъчно работа в “Трейс”. Защо се занимавате и с преподавателска дейност?

Аз продължавам да се учудвам на професорите, които само преподават. Всъщност не мога да разбера какво точно правят. Миналата година започнах работа като редовен доцент, а преди това бях лектор. За една година успях да напиша учебник, пуснах го на студентите, имам лекции няколко пъти седмично, но това изобщо не го усещам като работа. Когато ми предложиха да стана редовен доцент, единствено ме затрудни да си намеря трудовата книжка, защото не я бях ползвал повече от 15 години. Когато преди години аз самият се дипломирах като инженер, получих предложение да продължа да се развивам в академичната област. Тогава отказах на преподавателите си с мотива, че преди да съм видял и строил път, няма как да уча другите как се прави това. В момента мисля, че има на какво да науча студентите.

А как оценявате студентите си, достатъчно мотивирани ли са?

Страхотни са. Изключително съм впечатлен от тях. Още на първата си лекция винаги им благодаря, че са избрали толкова тежка специалност и искат да се развиват в тази сфера. Знаете ли, от 42 души в курса ми на лекции се събират най-малко 36. Изключително умни, амбицирани и любопитни млади хора. Затова и най-много от всичко искам да им обясня, че в България имат място къде да работят и да се развиват, и да запазя хъса им.

Университетът вероятно е източник на специалисти за “Трейс”.

Разбира се. Всяка година наемам на работа около осем души от курса си. Установил съм, че моите студенти по-бързо се адаптират в компанията, отколкото тези, на които не съм преподавал. Вероятно защото аз се опитвам да им внуша, че те няма да са просто инженери, а мениджъри на строителни обекти. Големият проблем на висшето образование в момента е, че студентите се подготвят само да проектират – учат ги само как да чертаят. А тяхната работа трябва да е на ръководители, които да могат да взимат решения и да реагират на място на всеки проблем. В този смисъл най-трудно ми беше да обърна мисленето им.

В момента на всеки от нашите обекти има поне по един млад инженер. След първата година показват удивителни резултати и нямам притеснение да им гласувам пълно доверие.

Къде виждате “Трейс” след няколко години?

Групата порасна доста и България започва да й отеснява. Да, сега строим магистрали, метро, но няма да е така след пет години. Имаме два шанса – или да се движим с темповете на строителство в страната, или да растем и навън. Аз лично не мога да приема, че в България не може да има големи корпоративни групи. Каква е разликата с Австрия например? Не разбирам. Защо там може да има няколко от най-големите на международно ниво строителни компании, а тук да не може?

И тъй като не разбирам, създадохме “Трейс интерншънъл”. Чрез това дружество ще работим навсякъде, където има бизнес. Сега фокусът ни е върху Азия, Африка, Русия и съседните балкански страни. В момента сме доста напреднали в преговорите за няколко големи проекта зад граница и се надявам догодина да направим първия си дебют на друг континент.

Компанията

– Брой служители: 1400

– Приходи за 2008 г.: 44.197 млн. лв.

– Приходи за 2009 г.: 96.134 млн. лв.

– Ръст 2009 г. спрямо 2008 г.: 117.51%

– Печалба за 2008 г.: 4.4 млн. лв.

– Печалба за 2009 г.: 5.6 млн. лв.

Визитка

Житейски факти

– Роден на 3 ноември 1955 г.

– Женен, с четири деца

Образование

– Висш институт по архитектура и строителство – “Транспортно строителство” (1975 – 1981)

– Висш институт по архитектура и строителство – специализация “Проектиране и строителство на автомобилни пътища” (1981 – 1982)

– Защитава дисертация за научна степен доктор на техническите науки (1992)

– Икономически университет, Варна – специализация “Мениджмънт и стопански бизнес” (1993)

– Австрийска стопанска камара – специализация “Бизнес и управление на стопанския процес” (1997)

Професионален опит

– “Пътно управление”- Стара Загора (1981 – 1993)

. ръководител на конструкторския отдел

. главен инженер

. директор

– Пи Ес Ай АД – Стара Загора

. изпълнителен директор (1993 – 2002)

. главен директор (2003 – 2005)

– “ПСК ТРЕЙС” – председател на съвета на директорите (1993 – 2002)

– Холдингово дружество “Пътища” – председател на надзорния съвет (1998 – 2002)

– “Трейс груп” АД – председател на съвета на директорите (2003 – 2005)

– “Трейс груп холд” АД – председател на съвета на директорите (2005 – )

– УАСГ, доцент в катедра “Пътища” (2007 – )