За този уебсайт

Реших да създам този блог, за да бъда по-близо до вас, моите студенти. Преподавател съм в Катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия по дисциплината „Съвременни технологии на строителството на пътища” водя лекциите и по „Строителство на автомобилни пътища”.

Контакти с мен

Германци създават вечния асфалт

Дългите и сурови зими оставят своите следи по пътищата не само у нас, но и в далече по-богати и поддържани европейски държави.

Поне 40 процента от улиците в Германия са изровени от дългите студени месеци и ще са нужни милиарди, за да бъдат преасфалтирани. Дупките ще погълнат поне три до четири пъти повече пари от минали години. Колко точно, все още никой не може да каже, тъй като щетите тепърва ще се увеличават, когато проникналата под асфалта вода прибави нови пукнатини и ровове.

Засегнати са не толкова главните магистрали, колкото второстепенните пътища и уличките из кварталите. Тези пътища съставляват обаче две трети от пътния фонд на страната.

Дупките, предизвикани от мраз, не са неизбежна съдба. Най-лесно и най-ефективно би било фините цепнатини по асфалта да се запълват веднага още при появата им и да не се чака да се превърнат в дупки. Това обаче е непосилно дори за германските общини, които са далече по-богати от българските. И в Германия се пълнят първо само най-сериозните дупки заради липса на пари в бюджета. “Това е лошо оправдание, защото с дупките на пътя е като с кариесите по зъбите. Колкото по-рано отидеш на зъболекар, толкова по-малко работа ще има той и по-малко пари ще ти струва”, обясняват експерти от университета във Вупертал. В него има цяла катедра, изследваща особеностите на асфалта. Инженерите в нея търсят формулата на перфектната пътна настилка, която няма да се повлиява от капризите на времето.

Но и както някои хора имат по-здрави зъби, а други страдат от кариеси въпреки усърдното им миене, също така има асфалтови покривки, които издържат на студ и жега, и други, които се ронят дори само от дъжд.

“Решаващо за това е спазването на рецептата при забъркването на асфалта и професионалното му поставяне. Само тогава улиците биха могли да достигнат до желания от всички строители и инженери 30-годишен живот”, обяснява Гудрун Голдовски от университета. По правило асфалтът се състои от различни по големина камъчета, коитосе свързват помежду си с битум – една смес от дълговерижни въглеводороди, която се отделя при дестилирането на петрола.

“Камъните на повърхността поемат натиска и го разпределят по долните слоеве. Битумът има свързваща роля и държи камъните на повърхността в първоначалната им позиция. Отдолу пък силите са така разпределени, че чакълът, пясъкът и другите камъчета са достатъчни като материал”, разяснява Голдовски.

Въпреки тази проста рецепта достигането на добри качества в асфалта е сложна работа. Кръглите камъчета например се стиковат помежду си по-трудно от ръбатите, твърде много битум намалява пренасянето на силата по отделните слоеве омекотява асфалта, твърде малко битум пък прави настилката трошлива с вътрешни пукнатини, в които прониква вода и я разрушава. Неразрушим асфалт все още не съществува. Но създаването му е цел на катедрата във Вупертал, а и на стотици инженери по света.

Най-малкото, засега е възможно с комбиниране на всички изброени фактори да се произвеждат различни видове асфалт – от компактна настилка за пътища, по които минават камиони, до така наречения шептящ асфалт, който намалява шума от трафика, поглъщайки го в порите си.

Но всяко предимство се компенсира от недостатъци в други области. Шептящият асфалт се руши лесно, асфалтът, издържащ на минусови температури, се размеква през лятото.

Еластичен и въпреки това здрав – нерушимият асфалт е като философския камък. Търси го и Хартмут Бекедал от университета във Вупертал. Професорът по пътно инженерство е изпробвал хиляди рецепти, а арсеналът му за забъркване, изпробване и измерване на резултатите от експериментите му е един от най-големите в Германия. Бекедал е една крачка по-напред в сътворяването на вечния асфалт, тъй като към уличната покривка прибавя и полимери от рода на стирол-бутадиен-стирол. Този полимер се използва при производството на подметки и автомобилни гуми. 2 до 6% от този полимер в асфалтовата смес значително подобряват качествата й. Дългите му въглеводородни вериги се свързват с битума и се получава полимодифицирана свръзка PMB.

Този асфалт е многократно по-издръжлив от обикновения. Бекедал показва една от пробните си писти, по която десетки пъти е минал с огромен стоманен валяк. При такова натоварване нормалният асфалт се цепи на дълбоки бразди, полимерният обаче остава непокътнат.

Кметството на Вупертал е убедено в ползата от новия вид асфалт и е покрило с него една 200-метрова отсечка, по която минават десетки камиони на ден. Асфалтирането й е станало през 2005 г. и до днес върху нея няма и една цепнатинка.

Някои видове полимерни асфалти се използват за покритие на особено натоварени пътища, но цената в този случай е до три пъти по-висока от тази на обикновения асфалт.

Бекедал обаче е убеден, че дори и тази цена излиза по-евтино от вечното кърпене на дупки по пътищата. “За беда обаче, докато една новост се утвърди и започне да се прилага масово в строенето на пътища, минават понякога дори десетилетия”, коментира той.

Песимизмът му е безпричинен. Междувременно Бон, Хамбург, както и още някои градове асфалтират главните си улици с полимерен асфалт. Оплаквания засега не е подала нито една община.

Дисертация от XVIII в. в основата на модерните технологии

През 1712 г. гръцкият лекар Евринис д’Евринис открива огромно находище на природен асфалт в Швейцария. Първоначално той се интересува от медицинските му приложения.

Заради техническите му предимства обаче Д’Евринис описва подробно свойствата му в своята “Дисертация върху природния асфалт”, издадена през 1721 г.

Тази дисертация слага основата на модерната технология за правене на асфалт. Швейцарците започват да изнасят открития в долината Вал дьо Траверс асфалт, като търговията с него продължава чак до 1986 г. До края на XIX век асфалтът се използва предимно в строителството като уплътнител на покриви и др. Застилането на пътища с него е твърде скъпо начинание. Едва през 1871 г. е асфалтиран и първият град в света – Париж. (24часа)

(По “Франкфуртер алгемайне цайтунг”)