Как корпорациите днес влияят върху възможностите бъдещите поколения да посрещнат собствените си потребности?

Бях сред поканените от фондацията на американския президент Бил Клинтън (1993 – 2001 г.)   Clinton Global Initiative (CGI) на дискусия на тема: „Корпоративно социално влияние върху бъдещите поколения, с акцент върху важността на продоволствената сигурност и устойчивостта“. Бил Клинтън е  в България по покана на главния изпълнителен директор на „Хювефарма“  Кирил Домусчиев.

Още през 90-те години на XX в. различни политици, правителства, движения, световни организации търсиха отговор на въпроса: как да се развиваме икономически, така че планетата да възстановява ресурсите и опазва околната среда. Очевидно и днес продължаваме да търсим тънката граница между потребностите, потреблението и ограниченията. На днешната дискусия, президентът Клинтън акцентира върху единението и обединението на хората:“ Във времена на криза независимо какви проблеми имаме- икономически, политически, образователни най- важно е да търсим това, което ни обединява, а не това което ни разединява, за да изпълним целта“, заяви Клинтън.

Преди няколко години, изследвах разликите между корпоративното управление и управлението на корпорацията и приложих теорията за начините по които се извеждат печелившите стратегии на Нобеловия лауреат за икономика Джон Наш. Всъщност те илюстрират получаването на добър резултат през взаимосвързаността, независимо дали говорим за отношения в образователна, бизнес или културна среда. Както в живота, така и в бизнеса се оказваме в ситуации, при които възможните решения за избор не са обещаващи, а информацията която имаме за околната среда е оскъдна. Джон Наш по математически път доказва, че когато  всеки играч (участник в групата) следва стратегията, която лично за него е най-добра, но в същото време е най-добрата и за цялата група, тогава се постига най-добрия резултат. Ние всички участваме в международния, глобален пазар на  образованието и бизнеса, но колко от нас прилагаме тази стратегия в работата си?

На днешната дискусия Бил Клинтън постави глобалните въпроси през призмата на т.нар. ново Просвещение, в което целта на корпорациите и хората е  не да експлоатираме, а да използваме мъдро планетата.

Когато в корпоративното управление целта е не бърза печалба, а създаването на устойчив бизнес, то правилното решение на задачата е изграждането  на корпоративни играчи, които могат да се обединят, да действат в синхрон, да са адаптивни, да отчитат промените във външната среда и да предприемат действия, които водят до положителни резултати не само за Организацията, но и за общността и заобикалящия ни свят.

За Клинтън това е втора визита у нас. Той дойде през 1999 година. Това бе и първото  и единствено държавно посещение на президент на САЩ в България. Президентът на България тогава, Петър Стоянов,  неотклонно следваше безусловния си политически приоритет – да доведе България сред членовете на НАТО и ЕС – и стана първият български политик, записал това в програмата си.