Тия дни Държавен архив Габрово представи документи, касаещи инициативата за изграждане на тунел под Шипка. В архива се пазят документи, представящи различните гледни точки „За“ и „Против“ тунел под Шипка. Ще споделя накратко историята на неосъществения тунел и до днес.

През 1894 г. правителството на Константин Стоилов приема Закон за проектиране и построяване на железопътна мрежа в България 1894 г. Предприемчиви габровци (всички знаем какъв индустриален и занаятчийски център е бил Габрово в този период, а и образователен) виждат възможност да свържат града с България и Европа, чрез удобния ЖП транспорт. На 1 февруари 1897 г., народните представители от Габрово Иван Пецов и Христо Манафов пишат писмо до министър-председателя със становище относно строежа на Трансбалканската ЖП линия. В това писмо двамата подчертават:

„.. Ний като не сме имали за цел защитата само на локалните интереси на гр. Габрово, а сме се ръководили и от по-високи съображения на общи-народен интерес…”

Излизат доклади в подкрепа на предложението, както и за неговото отхвърляне. Създадена е нарочна инженерна комисия. Габровци, за да защитят изграждането на транспортна инфраструктура през Шипка канят френският инженер Пол Етиен, който да извърши проучването на двете трасета и даде своята експертна оценка. Тя е в полза на габровци. Два месеца по-късно, на 13 декември 1897 г., от София идва вестта, че Народното събрание гласува Закон за допълнение към Закона за проектиране и построяване на железопътна мрежа, в който се приема Трансбалканската ЖП линия да минава през Шипченския проход.

Радостта е голяма. Лично Княз Фердинанд пише на габровци. За съжаление, парите са изчерпани, Стоилов е свален. Проектът потъва. Почти век по-късно, през 80-те години на XX век, ОНС в Габрово изготвя становище за перспективните проучвания на път I-5 Габрово – Шипка, с тунелно преминаване под Стара планина. Темата отново е на дневен ред и след промените от 1989 г. Останалото е известно.