Днес, ние имаме шанса да участваме в изграждането на друго пространство и реалност, което очаква хората с добри идеи, въображение и готовност да рискуват. Благосъстоянието ни като граждани на Европа и света зависи от бъдещото развитие на инфраструктурния сектор. Това заяви проф. Николай Михайлов пред делегатите на 13-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, която започна днес.

До февруари на 2020 година, ние, с нашите занимания и действия улеснихме всекидневния живот във всички аспекти, повярвахме, че всичко е възможно, почувствахме се сигурни в глобалния свят и икономическата взаимосвързаност. Фактори като околна среда и проблеми от човешката дейност, религии и идеологии станаха невидими, пренебрежимо малки. Ние скъсихме дистанциите на „клик разстояние“, ускорихме темпа на вземането на решения,…всъщност съкратихме времето.

Корановирусът се оказа всеобщия срив, който ни спря. С нашето бездействие или действие, ние започнахме да си купуваме време за правилни решения, каза в началото на словото си проф. Николай Михайлов. Пандемията КОВИД-19 превърна прегръдките и целувките в оръжие. Корановирусът ни събуди и ни посочи, че начинът по който се опитваме да описваме случващото се около нас в търсене на причинно-следствени връзки и прогнози зависещи от икономически, политически или военни фактори е неадекватно, демоде,

Сигурен съм, че резултатите от пандемията КОВИД-19 няма да са свързани толкова със здравето, колкото с икономиката. В този труден и вълнуващ за оцеляване момент науката и редакцията на редица научни постулати влияе на развитието на обществените процеси, както и на еталоните за стратегическо мислене. Необходимо е да се концентрираме не върху краткосрочните трансформации, а върху осъзнаването на епохалните промени. На първо място, това е важно от чисто технологична гледна точка, завърши той.

Водени от това членовете на организационния комитет и екипът на Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ при Университета по архитектура, строителство и геодезия са избрали основната тема в петте сесии на научния форум да бъде ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА в СТРОИТЕЛСТВОТО, с визия за следващите 15 години.

През 2035 г. автономните методи ще засегнат всички области на строителството – от проектирането до доставката. Строителните обекти ще бъдат свързани и дигитализирани, върху автономна и дигитализирана конструкция, строителните компании ще развиват своята дейност и ще разполагат с висококвалифицирана работна сила.

За да се случи всичко това е необходимо държавата със своите институции, браншовите организации и бизнеса да работят заедно в изготвянето на стандарти и планиране на бъдещето, подчерта проф. Михайлов.

Директно или индиректно всички стопански субекти са засегнати заради по-ниско потребление, отлагане или преосмисляне на инвестиции.Транспортът и инфраструктурата са сектори от решаващо значение за смекчаване на последиците от настоящата криза, която е с „отворен край“, допълни той.

Гости на форума, който ще продължи три дни, са:

Фабрицио Дзарконе- Постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, Европа и Централна Азия
Анжелина Тотева- Заместник-председател на Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата“
Георги Терзийски- Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
проф. д-р инж. Иван Марков-Председател на организационния комитет на Конференцията / Ректор на УАСГ
доц. д-р инж. геол. Ивайло Иванов-Декан на Факултет по транспортно строителство към УАСГ