За този уебсайт

Реших да създам този блог, за да бъда по-близо до вас, моите студенти. Преподавател съм в Катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия по дисциплината „Съвременни технологии на строителството на пътища” водя лекциите и по „Строителство на автомобилни пътища”.

Контакти с мен

По магистралните коловози…

През новия век България заложи на изграждането на магистрали. За 15 години бяха пуснати 362 км нови отсечки, повече отколкото за 30 години строителство преди това. Еврофондовете бяха допингът. С тяхна помощ вече у нас има три изцяло готови магистрали – “Люлин” край София, “Тракия” (София-Бургас) и “Марица” (Пловдив – турска граница), а “Струма” (София – гръцка граница) трябва да е завършена до края на 2023 г.

Няколко години след пуска на новите магистрали обаче резултатът е коловози, цепнатини, пропадания, неравности. По определени участъци друсането е толкова голямо, че при шофиране с по-висока скорост може да се изхвърчи от пътя.

В София картината не е по различна. Основни пътни артерии, ремонтирани през последните години, са с дълбоки коловози. Най-силно се усещат на кръстовището на Орлов мост и в участъци, където има интензивно движение на градския транспорт, като бул.”Евлоги и Христо Георгиеви”, по южната дъга в посока бул.”Цар Борис ІІІ”, по бул.”Генерал Данаил Николаев” и особено около спирките на градския транспорт.

Знак, че нещо не е наред с новите магистрали и пътните ремонти с европари даде министърката с “цикламеното костюмче”, по думите на Бойко Борисов, Десислава Терзиева. После обаче тя замълча, най-вероятно заради риска да не връщаме пари.

Цялостно изследване на какво се дължат неблагополучията по пътните участъци не е правено. Проблемът не е обсъждан нито от Камарата на строителите, нито от браншовата камара “Пътища”, както и от катедра “Пътища” в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Това показа допитване на Mediapool.

Причините за деформациите на пътното платно са много и различни. Зависят от конкретния случай. Основната е многократно увеличеният пътен трафик, за който българските магистрали и градски улици не са проектирани. Другите са недобри проекти, геоложки изненади, сбъркани асфалтови рецепти, късно навлизане на новите технологии и разбира се – строителство на най-ниска цена. Такива бяха коментарите от строителния бранш, преподавателите в УАСГ и АПИ.

Мерките, които трябва да се вземат, са в ръцете на възложителя (бел.ред – АПИ), смятат от браншова камара “Пътища” и катедра “Пътища” в УАСГ. Необходимо е още да се възстанови връзката с науката и нормативните документи да отговарят на съвременните изисквания, коментира проф. Николай Михайлов, шеф на катедра “Пътища” в УАСГ пред Mediapool.

Дефектите не могат да се слагат под общ знаменател

Причините за коловозите и неравностите по магистралите не могат да се квалифицират еднозначно и да се слагат под общ знаменател, заявиха от браншовата камара “Пътища”.

Според тях “по всяка вероятност има геоложки изненади, пропуски в проектите, пропуски в изпълнението”.

“За всеки проявен дефект се назначава комисия от АПИ, където са наясно с конкретиката”, посочват от браншова камара “Пътища”.

Целият материал четете в уебсайта на „Медиапул“,

По материала работи Лили Границка