Като представител на българския бизнес и академичен преподавател смея да твърдя, че живеем в свят, в който се промени смисъла на понятието „образован човек“, в областта на познанието и технологиите процесите са динамични и широкоспектърни. Децата, които са приети в първи курс в университетите през 2022 година, ще бъдат активни на пазара на труда и след 2060 година.

Ние, независимо в коя точка на света учим, преподаваме, работим и живеем, все по-осезателно усещаме потребността от многоброен, образован елит който е готов да включи наученото в знание на действието, в полза на общността, а не да го пази за себе си. Изисква се мисловно да се адаптираме към промените и да започнем да участваме в изграждането на друго пространство и реалност, не само като технологии, а и като човешка взаимосвързаност и ценности.

В България е от изключително важно значение да се подобри качеството на висшето образование и международната видимост на българските университети. Сега те са много, предвид броя на населението, и фрагментирани. За силна фрагментация се говори и в анализ на Световната банка за висшето образование у нас, изготвен през юни 2021 г. Авторите на документа цитират проучване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 г., което прави преглед на системата за научни изследвания в страната: „В България се наблюдава една от най-високите стойности в ЕС по отношение броя на институциите за висше образование спрямо броя на населението“.

Българските висши училища нямат достатъчна видимост в международен план, още няма българско висше училище в топ 500 на световните университетски класации. Държавата е потребно да влезе в своята роля, тъй като независимо от автономността на висшите училища, собственикът им е МОН.