Строителите сме за ясни правила и честно състезание, казва Николай Михайлов пред в-к „Стандарт“

– Как оценявате първите сто дни на кабинета?
– Като сериозна заявка за диалог с бизнеса. Факт е, че министрите и техните екипи искат да чуят проблемите ни и да се опитваме да ги решаваме открито. За разлика от предходния кабинет, в който ни приемаха само на срещи “на четири очи”. През първите 100 дни има ясен напредък – размразени са част от средствата по оперативни програми, готова е тръжната процедура за първия лот на магистрала “Тракия”, определени са приоритетите за догодина. Когато има комуникация между държавата и бизнеса, няма как да не се случат нещата.

– Премиерът Бойко Борисов помоли фирмите да намалят уволненията. Как ще се справи бизнесът, който се опитва да ограничи разходите?
– Можем да спрем да съкращенията, само ако знаем, че утре ще платим заплатите, т.е. когато е ясно, че имаме работа. Това важи особено за инфраструктурното строителство, чийто основен възложител се явяват държавата и общините. Ние не искаме нищо друго освен ясни правила, еднакви за всички. Правителството също иска това, но то трябва да накара администрацията да спазва правилата.

– Какво правителството трябва да направи за бизнеса?
– На първо място много бързо да се освободят еврофондовете. Трябва да имаме достатъчни гаранции, че те ще тръгнат и българският бизнес ще бъде равнопоставен на фирмите от останалите европейски страни. Като ръководител на “Трейс груп” не искам да познавам даден министър или администратор, а да има ясни правила в бранша. Искам да се явявам равнопоставено на състезания. И да се съревноваваме истински. Първото изпитание пред кабинета ще са търговете за магистрала “Тракия”. Ако те тръгнат, ще бъде знак за ЕС, че ние можем да работим по правилата.

– Предложихте ли конкретни решения на строителния министър?
– Ние поискахме основно прозрачност. Тръжните процедури и условията на обществените поръчки да бъдат обсъждани на Консултативен съвет към МРРБ, където участваме с експертно мнение. На този съвет разгледахме документите за оставащите три отсечки на магистрала “Тракия”, дадохме предложения и те се приемат. До дни те ще бъдат публикувани в интернет и всички, които желаят, ще могат да ги видят.
За жалост мисля, че ние все още не сме на дъното на кризата, или ако сме го достигнали, скоро няма да се оттласнем от него и да започнем да вървим нагоре. Ще вървим по дъното, докато големите еврофондове реално тръгнат. И то не като има подписан договор, а когато получим първите реални плащания. Затова моята прогноза е, че едва във втората половина на 2010 г. ще започне да се усеща полъхът на положителната и реална промяна.

– Одобрявате ли смяната на пътния шеф Димитър Иванов само няколко месеца, след като беше назначен?
– Смяната на пътния шеф е изключително голям плюс на това правителство. Имаше куража да го направи, без да се притеснява дали това няма да е лошо за политиката му или за отношенията в партията. Напротив – ако работиш и си добър, и можеш да изпълняваш поставените ти задачи – оставаш. В момента, в който ги изчерпаш, е нормално да бъдеш сменен. Да си представим, че аз съм станал министър и съм много добър професионалист в областта на инфраструктурата. Да, но тя е само част от дейността на регионалното министерство. За година и половина ще се свърши прекрасна работа в тази област. Но когато дойде време да се свърши и другата работа – например във ВиК сектора, ЗУТ, местното самоуправление и други ресори на строителното министерство? Нормално е да ми кажат – благодаря ти, че свърши прекрасно работата, сега ще сложим друг министър, който е по-подготвен за следващия ни приоритет. Аз ръководя холдинга си по същия начин. По-добре да запазиш достойнството на човека, отколкото да го изкараш некомпетентен и некадърен. Защо беше необходимо 4 години да се защитава една некомпетентност?

– Управлението на предишния кабинет стана нарицателно за корупция. Водени ли са разговори с представителите на фирмите „на четири очи”?
– Имало е разговори на “четири очи”, разбира се. Ръцете на бизнеса се извиваха и с възможностите на бизнеса се решаваха политически цели. В общината Х, защото трябва да се подкрепи кметът, се дава обект, който се прави от местна фирма, но без да бъде обезпечен със средства. Компанията прави обекта, кметът е доволен, правят се първи копки, а пари няма. И задълженията тежат на това правителство. Злоупотребява се с доверието на бизнеса и хората, защото с тези поръчки се осигурява поминъкът на работещите в компаниите. И тях буквално държавата ги е лъгала.

– Има ли опасност сега кръгът на фирми, близки, до предишната власт, да се смени с друг?
– Въобще не става въпрос за кръгове, защото няма да се следва същият модел на управление. Сега ще има правила на всички нива.

– Трябва ли да има осъдени министри?
– Съдебната система ще реши дали дълговете на държавата са направени умишлено или от некомпетентност. Дали е нарушен законът. Според мен големите неща са тръгнали именно от некомпетентност. Оттам една голяма група хора надолу са си правили корупционните схеми.

– Държавата дължи ли пари на строителните фирми?
– Държавата дължи около 500 млн. лв. на строителния бранш, натрупани от много години. Правени са поръчки, без да има пари за тях и после е плащано на когото се реши. Това е една от корупционните схеми. Когато има подписани договори за 1 млрд. лв., а държавата разполага с 500 млн. лв., от един чиновник зависи коя фирма да си получи парите и коя да чака. Корупцията в този случай не е на ниво премиер или министър, но те са създали предпоставките въпросите да се решават с подаръци. Когато имам гарантирани пари за свършената работа, чиновниците няма да могат да ми извиват ръцете. Страхотно е предложението на строителния министър Росен Плевнелиев, което е съгласувано с финансовия му колега Симеон Дянков, да се подпомогне бизнесът. Дългът на държавата ще бъде официално признат от държавата и която фирма има нужда – да вземе кредит и да продължи работата си.

– Порочна практика обаче е договорите да се оскъпяват двойно и тройно с анекси към тях.
– Тръжните процедури трябва да бъдат предварително ясни и така направени, че анекси към тях да не се подписват за щяло и нещяло. Например нашият договор за софийското метро е за твърда цена и срок. А ние не знаем какво има под земята, дали няма да се наложи проектът да бъде променян и да се оскъпи. Но сме си поели риска. Това е въпрос на добре подготвен договор от страна на възложителя. Контрактът за магистрала “Люлин” обаче е така направен, че дава възможност за всякакви претенции от страна на изпълнителя. И разговорите с турския консорциум не са били по правилата – не са документирани, всичко е било въпрос на устни ангажименти. Когато има правила – липсват анекси.

– Родните строители конкурентни ли са на чуждите фирми?
– Все още сме поставени в неконкурентна среда спрямо чуждите фирми извън ЕС. Компании от съседните държави печелят поръчки в България, а работниците им се водят командировани тук. Когато чуждите фирми също спазват правилата у нас, цената им вече ще е конкурентна на нашата, а не много по-ниска. При задължителни трудови договори и плащане на осигуровки у нас, дори чуждите фирми ще предпочетат да дават заплати на наши работници и така голяма част от парите за поръчката ще останат тук. Ако не бяха спрени европарите за пътища и не бяха провалени търговете за магистрала “Тракия”, нямаше да търсим работа в чужбина. Ние инвестирахме милиони в техника, за да строим пътища, и останахме излъгани.

– Ще строим ли олимпийското градче на Сочи?
– Още преди три години, когато за първи път се върнах от Сочи, бях песимист. В Русия български фирми могат да работят в областта на инфраструктурата, но няма да е по олимпийския проект.

– Има ли нужда бизнесът от нов закон за отвличанията, който да гарантира сигурността му?
– За нов закон не знам. Но държавата трябва да гарантира защита на гражданите си, в това число и на бизнеса. Защото вече всеки, който получава повече 2000-3000 лв. заплата, е потенциална жертва на отвличане. А не може всички да ходим с охрана. Правителството вече взима адекватни мерки. Нужни са по-строги наказания.

Наталия Малчева