Качеството на строителството на автомагистралите е изключително високо
Като инженери мислим за 100 години напред, казва Николай Михайлов, председател на Съвета на директорите на Трейс Груп Холд АД. Лот 2 на автомагистрала Тракия ще бъде открит на 1 юли 2012 г.
– Г-н Михайлов, преди дни стана ясно, че лот 2 на автомагистрала Тракия вече е готов на 99%. Доволен ли сте от работата?
– Минах оттам и съм впечатлен от равността, която е постигната. Да, ние ще бъдем готови да го открием на 1 юли, какъвто е срокът.
– Стана ясно още, че трябва да получите акт 15 за строежа, ще има ли проблеми около издаване на документа?
– Няма проблеми Държавната комисия да си свърши работата. Има време до 1 юли да издаде акт 15, има време съвсем официално да бъде пусната отсечката. Ние не се притесняваме от нищо.
– Какво като средства и нерви струваше на компанията Ви изграждането на отсечката Стара Загора – Нова Загора? Как ще обобщите работата по лота?
– Мисля, че по отношение на качеството пред нас никога не е стоял проблем. Ние сме си направили сметката. Аз съм щастлив, че това, което прогнозирахме в началото, когато предлагахме офертата, се случи. И сега в края на работата, преди пуска, можем да кажем, че постигнахме като качество и цена точно това, което прогнозирахме. Единствената изненада дойде от прекомерното увеличаване цената на битума над прогнозираните от нас, а и не само от нас, стойности. Ние очаквахме завишение от порядъка на 15% в рамките на 2 години, а то стана много повече. Но мисля, че успяхме със собствени средства и с помощта на кредит от банките да не допуснем това да е причина да спрем строителството на магистралата, или да намалим темпото на работа. Самият факт, че участъкът вече е готов и предадохме 7-8 месеца по-рано извън всякакви договори пътния възел говори, че сме работили точно и прецизно.
– Министър Лиляна Павлова даде за пример старозагорската детелина, Вие гордеете ли се с постижението си?
– Нашият пътен възел стои в някои европейски документи като добре свършена работа – качествена и бърза. Той е пример за добри практики за усвояване на средства от Европейския съюз.
– За Вашата компания казват, че печели търговете, защото предлага най-ниски цени. Съвсем наскоро Вие спечелихте още няколко проекта – за изграждане на околовръстния път на София, за Лъвов мост и т.н. Как ще коментирате това?
– Спечелихме няколко обекта в последните месеци и това е благодарение на моя екип. Но Трейс не е евтина компания и няма как да бъде такава. Трейс е скъпа компания. Тя има изключително много специалисти, екипи, които работят, така че нашата цена не може да бъде ниска. Друг е въпросът, че нашият продукт е евтин. Това е различно! Защото ние предлагаме това, което има инженеринг. Обърнете внимание, че обектите, които печелим, имат инженеринг, имат ноу-хау. Използваме изключително мощни проектантски екипи. Това дава възможност да минимизираме проектите, защото даваме по-ниската цена за обществото, добрата цена за нас като печалба и рентабилност. Така че не сме евтина компания.
– Вашето ноу-хау ли стои в проекта за лот 2 на магистрала Тракия?
– Да, разбира се. Ние война водихме за мостовете, защото те бяха проектирани при едни стари норми и за земетръс. Тогава казах, че моето име няма да стои зад нито един мост, който не отговоря на съвременните европейски показатели. Казах го ясно и категорично, и затова бяхме на ръба на санкции, дори бяхме санкционирани по едно време. Въпреки всичко, нашите мотиви се приеха, след което виждате какви съоръжения има, а пък и може да се направи сравнение на съоръженията на нашия и на съседните участъци от АМ Тракия. Отделно, че отговарят на съвременните изисквания да издържат земетръс до 9-а степен по Рихтер. Това го нямаше в договора, но ние държахме строителството да стане и по тези показатели.
И сега, след като станаха последните земетресения, дойдоха всички да ми благодарят. Затова ние – като проектанти, като инженери, мислим за 100 години напред, правим мостове и си слагаме името като специалисти за векове напред. Затова се радвам, че отстоях мнението си. Защото при това земетресение обвиненията щяха да паднат върху строителите, макар че виновни са проектанти и най-вече възложителите.
– Ще изнесете ли бизнеса си и в чужбина?
– Е-ее, бизнесът няма да изнасям навън. Просто се надявам в скоро време там да имаме обекти. Водим преговори с много страни – участваме в търгове в Сърбия, Македония, в Русия. В Катар сега водим преговори за изграждане на обекти, в Кувейт – също.
– За какви проекти става дума?
– Не само инфраструктурни. В последните години компания Трейс не е само пътностроителна, делът на пътното строителство е само 30 – 40%. Едно метро или жп линия не е пътно строителство. Останалото е инженеринг.
– Собственици искат Общината в Стара Загора да изгради инфраструктурата в кв. Бедечка. Според Вас, като специалист, колко ще струва на хазната това?
– Много милиони. В Стара Загора няма частни квартали, но в София има. Практиката е, че единственото задължение на Общината е да направи регулацията и една улица. Оттам нататък този, който е инвестирал в обекта, поема изграждането на инфраструктурата му.
– Вие сте и председател на ловната дружинка Казанка, която наскоро празнува 10-годишен юбилей. Откога са ловните Ви страсти?
– Отдавна, още като главен инженер в „Пътно управление“ в Стара Загора.
– Вярно ли е, че сте напуснали старозагорската дружинка заради липса на правила?
– Да, не само липса на правила. И други по-тежки думи могат да се кажат. Две години ходихме на лов, без да видим животни, защото бяха унищожени от бракониери. Тогава решихме да се отделим и да работим за възстановяване на дивеча. Помощ ми оказаха в първите години и от полицията. За десет години, откакто създадохме ловно-рибарската дружинка в Казанка, сме вложили 350 хил. лв. за възстановяване популацията на сърни, диви прасета, зайци и фазани. Най-голяма бе инвестицията през първите две години, когато дадохме около 250 хил. лв., за да се изгради специална волиера за отглеждане на дивите свине. В момента има около 200 на свобода в района. След това всяка година влагахме по 10 хил. лв. за различни дейности. Освен ловните полета, поддържаме и три язовира за риболов – в Пъстрово, Казанка и Сърневец.
Най-важното обаче е, че възстановихме микроклимата сред хората. В началото ни гледаха с недоверие. Най-много се радвам, че възрастните хора ми повярваха и ми гласуваха доверие. Един от тях ме посъветва за организатори на лова по селата да сложа най-големите бракониери. Така и направих. След това те вече не искаха да гърмят по свинете, защото им бяха станали мили, тъй като ги отгледаха със собствените си ръце.
Откак е направена волиерата и аз не съм стрелял по прасе, макар да съм ходил на лов в района.
– Кой е най-скъпият за Вас ловен трофей?
– Най-скъпият и най-трудният? На по-млади години с един приятел бяхме се хванали на бас, че ще гръмна приплод. Влязох в средата на група от диви свине, избрах си малък приплод и го отстрелях. Дебнах дълго време, трябваше да приема миризмите и най-накрая групата ме припозна като свой.
– А трофеи пазите ли?
– Не. Най-лесно се стреля по трофеи, особено с тези съвременни оръжия. Не разбирам ловците, които се хвалят с трофей. Аз бях в Южна Африка, но не на лов, а да строя пътища. Тогава отидохме в един резерват на лов, но с…. фотоапарати.
– Какво е оръжието, с което ходите на лов?
– Обичах да стрелям с ижовка, но вече я държа като музеен експонат, най-често ходя на лов с ЧЗ, макар че наскоро си купих модерна немска пушка Блазер, заради уникалния механизъм.
– Всички знаят, като се съберат ловците, за какво си говорят. Разкажете някоя ловна лакардия?
– Тази година ходих на лов в Елховско. Взех си новата пушка Блазер – хем да й се порадвам, хем да я изпробвам. Когато трябваше да я заредя и да стрелям обаче, не можах да се справя достатъчно бързо с лазерния механизъм и изпуснах животните. Накрая на лова отговорникът ме пита: Какво стана, видях тук някакви животни да минават? А-аа, викам, нямаше никакви животни, объркали ли сте се.
Ловът ми даде много, благодарение на него съм жив и здрав досега. Когато бях на 30 години и работех в „Пътно управление, веднъж ми стана лошо. Лежах една седмица в болница и докторите ми казаха, че съм преуморен, препоръчаха да спортувам. Питах какво – да плувам ли, да бягам ли? Един от докторите ми каза да ходя на лов.
За първи път като отидох в гората, оцених съвета. Като излезеш сред природата, забравяш за всичко друго – това е почивка за мозъка.
Интервю: вестник Новината