За този уебсайт

Реших да създам този блог, за да бъда по-близо до вас, моите студенти. Преподавател съм в Катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия по дисциплината „Съвременни технологии на строителството на пътища” водя лекциите и по „Строителство на автомобилни пътища”.

Контакти с мен

Истински реален бизнес прави този, който се развива и създава кадри

Проф. Николай Михайлов с анализ на постигнатото от “Трейс Груп Холд” АД през миналата година и очакванията за 2013 г. в интервю на Румяна Тодорова, главен редактор на .Строителство Имоти

Проф. д-р инж. Николай Михайлов е Председател на Съвета на директорите на „Трейс Груп Холд“ АД и ръководител на катедра „Пътища“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Зам.-председател е на Камарата на строителите в България. Съпредседател е на Комитета по „Инвестиционни проекти и инфраструктура“ към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Носител на приз „Буров“ за индустриално управление за 2010 г. Отличен с приза на Сдружението на пътните инженери и консултанти – „Инженер на годината 2012“. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Транспортно строителство“. Допълнително е специализирал „Проектиране и строеж на автомобилни пътища“ в УАСГ, както и „Мениджмънт и стопански бизнес“ в Икономическия университет във Варна. Има защитена дисертация на тема: „Икономическа ефективност на капиталните вложения в пътното строителство“.

 Г-н Михайлов, „Трейс Груп Холд“ е спечели обект в Сърбия за изграждане на част от магистрала. Преди това започнахте проекти в Азербайджан, вие самият бяхте в Катар. Това ли е начинът българският бизнес да се конкурира с по-мощните компании?

– Благодаря за въпроса, защото той показва нашия път и нашия начин на мислене. Всеки бизнес, който се развива, който иска да стои стабилно, особено ако работи в сферата на инфраструктурата, му трябват относително постоянни поръчки. Големите проекти и да са планирани на държавно ниво, това не означава, че ние ги печелим тотално. Точно по тази причина, за да можем да имаме стабилност в развитието, ни е нужна повече свобода. (б.а.-Усмихва се.) То е като една птица в клетка – да, тя може да лети красиво, но стои затворена в клетката. Затова ние се ориентирахме още преди 3-4 години и създадохме една специална структура към нашия холдинг – „Трейс интернешънъл“, с много мощен екип, чиято задача е да проучва и осъществява системното ни присъствие на чужди строителните пазари, които са атрактивни за нас. Стартирахме с Либия и Сирия. В Сирия бяхме пред подписване на договор за изграждане на метрото на Дамаск, президентът на Сирия дори идва в България специално за това. Трябваше да дойде кметът на Дамаск на посещение в София за метрото, но станаха размириците и съответно процесите се забавиха. Същото се случи и в Либия. Мога да кажа, че и в Русия продължаваме да поддържаме постоянни разговори.

– Това ли е посоката, в която гледа „Трейс“?

– Да, и не става дума да вземем един, два или три обекта, а да работим постоянно и настойчиво да се борим за нови пазари. Ние активно работим и на Балканите – в Сърбия вече спечелихме обект по изграждане на Коридор № 10, Румъния, Сърбия, Македония, посоката е Персийският залив – този район винаги е имал достатъчно ресурс, макар че в Дубай имат проблеми и немалко фалити. Имаме покана за участие в процедури в Кувейт, в Саудитска Арабия водим разговори. В Катар тръгнаха нещата след посещението с премиера, който така образно разказа как строим метро, как то става най-хубавото в Европа, че провокира интереса и доверието им. Шейхът ни повярва, знаете, последваха няколко инициативи – последната – посещението на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова в Катар. Техният министър 3 дни беше неотлъчно с нас, което е изключителен знак. С Азербайджан вече подписахме договор с тяхната най-голяма държавна фирма за общи действия. – Какво казва вашият екип? Кога българска компания ще спечели търг навън? – Концепцията беше, че през 2013-а това ще стане и той е факт. Имаме добър напредък в Катар, в Русия, макар че и там кризата си дава своето отражение. Всъщност държавите, които нямат проблеми сега са персийските страни и тук в региона – Сърбия, и Македония, където се средоточават средства от предприсъединителните инструменти на ЕС. Нещата са динамични – ние ги следим. За да се случат обаче – трябва да бъдем разпознаваеми. За да може там, където участваме, да казват: „Да, знаем ги. Те могат“. Бизнесът е много креативен и е наясно с отговорностите – тук не става дума просто за пари, а за това, там, където влезеш, да си свършиш работата добре. И затова в такива случаи, освен референции, имат значение и личните срещи и впечатления. А в Катар, връщам се на темата, се оказа, че сме пропуснали важни процедури. – Кое ни е забавило? – Нашата държава, за съжаление, беше ударила една голяма черта на Катар и до една от най-богатите страни ние всъщност нямахме достъп. Ако преди 5-6 години България се беше отворила в тази посока и българският бизнес беше стъпил там, сега щеше да ни е малко по-леко. Оказа се, че когато се се правели първите проучвания на фирми – нас ни е нямало. Шефът на Метрополитена на Катар беше дошъл специално на посещение в България и тогава ни каза: „Като ви гледам сега какво сте направили, ако бях преди 3 години тук, бяхте в списъка за инвестиции и поръчки в Катар твърдо“.

 Бяхте ни казали, че се подготвя постоянно представителство на българския строителен бизнес в Катар. Докъде стигна инициативата за това?

– Внасям доклад пред Консултативния съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Искам да уточня, че това е инициатива на Камарата на строителите, но тя трябва да бъде подкрепена от държавата. Направили сме необходимите проучвания и очакваме в първите месеци на 2013 г. вече да имаме представител в Доха.

– Вие сте добър анализатор, каква е вашата прогноза за започналата вече 2013 година?

– Аз съм го казвал вече, казвам го и сега – 2013 ще бъде по-тежка от 2012 за строителния бизнес като цяло. Това, че отделни сектори в строителството ще се развиват, няма да промени картината. Ако се върнем 3-4 години назад, в бранша бяха заети близо 100 хил. души, 6-7 хиляди фирми – огромно строителство. Това спря. Сега, ако има строителство, то е много специализирано. Ето, има метро – поръчка за 150 млн. лв., четири-пет фирми, които са специализирани в тази област, ще свършат работа за 30 или 40 млн. лв. Това не е бизнес, това е определена работа. Най-големият проблем на тези обществени поръчки е, че те са конюнктурни – днес поръчката я има, утре я няма. Трудно се планира, бизнесът не се развива. Все пак – за мен, 2013 г. ще е годината на консолидиране на строителния бизнес – ще оцелеят най-добрите, ще останат тези, на които този бизнес е тяхното вътрешно аз. Т.е. браншът ще стане много по-здрав и чист. Моята прогноза е, че през 2013 г. ще започне съживяването на сериозните фирми, които искат и могат да работят. През 2013 -2014 г. не държавата ще определя строителния бизнес, а общините. Защото ресурсът по оперативните програми отива при тях.

– Сполучлив ход ли е бизнесът да участва със свои пари в обществени проекти и мислите ли, че тези публично-частни партньорства ще успеят да помогнат на бизнеса?

– Категорично – да. Не само на бизнеса, те ще помогнат и на обществото. Защото какво се получава: Предишното правителство казваше: Ние разчитаме на нашите си пари. После дойде кризата. Това правителство казва: европейските пари са важни за нас. Пуснаха парите. Европейските средства обаче не са достатъчни, за да се задвижи на по-бързи обороти икономиката. А обществото иска добри пътища, добри комуникации. Как да стане? Има три пътя: или държавата осигурява тези пари, или Европа, или ги осигуряваме съвместно. Когато искаме нещо добро да се случи, начинът е публично-частното партньорство. – Как мотивирате Вашите студенти да останат и да правят кариера в България? – Като им обяснявам, че ние в България имаме най-добрия мениджмънт по управление на парите на големи инфраструктурни проекти в Европа. Студентите, които завършват университета, не са работници – те са мениджъри от висока класа, които изпращам на стаж. В нашите структури има 30-годишни момчета, които управляват обекти за 50-60- милиона, завършили на 24 години, работили 5-6 години и успели да станат най-добрите. „Щрабаг“ е по-голяма от „Трейс“ по една причина – зад „Щрабаг“ стои австрийското правителство, не се крие, а казва: „Ние имаме голяма строителна компания и тази компания е най-добрата“. „ТРЕЙС“ прави същото в България. Защото има разлика между богатите хора и големия бизнес. Богати хора в България има достатъчно. Но говорим за реаления бизнес – този, който се развива, който създава кадри, предава наученото на хората около него. Казват ми: Като обучаваш хора, ти създаваш кадри за конкуренцията. Да, това е предизвикателството, но аз вдигам нивото. Колкото повече бизнес на високо ниво и създадени кадри – толкова по-силен ставам, стъпвам на по-широка платформа. Това за мен е критерият, че съм успял.

Румяна Тодорова, главен редактор на .Строителство Имоти”