Най-важната ни инвестиция през последните 10 години се оказа тази в хората, убеден е проф. Николай Михайлов

ПРОФ. Д-Р ИНЖ. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ е председател на съвета на директорите на “Трейс Груп Холд” АД и ръководител на катедра “Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Член на УС на Камарата на строителите в България. Съпредседател е на Комитета по инвестиционни проекти и инфраструктура към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Носител на приза “Буров” за индустриално управление за 2010 г. Отличен с приза на Сдружението на пътните инженери и консултанти “Инженер на годината 2012”.

-През последните пет години строителният бранш преживя катарзис, както и модерно сега да се казва. Кои оцеляха във времето на кризата?

Строителният бранш наистина беше изправен пред най-сериозното си предизвикателство след промените през 90-те години на миналия век. Ако тогава се преструктурираше собствеността, изграждаха се и се утвърждаваха новите субекти, то през последните пет години компаниите оцеляваха. Дали е устойчив сектора? Бих казал – да, защото според статистиката на Камарата на строителите в България почти е приключил процесът на отпадане на фирмите от националния регистър. Оцеляха тези компании, които бяха заложили на устойчивото развитие. Кризата преминаха тези, които бяха динамични и отчитаха рисковете. В този период ТРЕЙС заложи на светкавичното преструткуриране, на експанзията на външния пазар, на прилагането на нова стратегия за управление на проектите и на балансирана инвестиционна програма. Специално искам да подчертая зачимостта на усилията ни за запазването и развитието на човешките ресурси. Най-важната ни инвестиция през последните 10 години, се оказа тази в хората. Именно тя даде резултати в продължаващата тежка финансова и икономическа криза. Ние заложихме на младите колеги, като ги готвехме за мениджъри на проекти и структури, което сега ни позволява да управляваме десетки и стотици строителни обекти у нас и в чужбина. И вместо в кризата дейността ни да се свива, тя се разширява.

-Преди време сравнихте управлението на един голям инфраструктурен проект, с управлението на една малка държава. През последната година големите инфраструктурни проекти, които се реализират с европейски средства изостават, сроковете за приключване се удължават – магистралите „Марица“ и „Струма“.. Какви са причините за това?

Причината е, че се работи по стари проекти, изготвени преди 20-30 години. С възможността да бъдат финансирани големи инфраструктурни проекти по оперативните програми на Европейския съюз, тези папки бяха извадени и без много корекции, без препроектиране, бяха включени за изпълнение. Нека си признаем, че нито администрацията, нито бизнеса познаваха добре изискванията на Европа. Освен това, да не забравяме, че през тези години се промени собствеността на земята, процедурите по нейното отчуждаване, отговорностите на държавата и общините и ред други неща, които имат определящо значение за изпълнението на обектите в срок. Надявам се, че това ще бъде избегнато през новия програмен период.

-Но ТРЕЙС успя да приключите лотовете на магистрала „Тракия“ в срок и с необходимото качество, значи може да се случват нещата, докато сега не вървят.

Така е, но това ни струваше много усилия, както при изпълнението на отсечката от Оризово до Стара Загора, така и на следващата до Нова Загора. Направихме го на инат, за да покажем, че българският строителен бизнес може да работи по европейски стандарти и правила. Затова сега у нас има инфраструктурен бранш. В Сърбия, Румъния, Македония, Чехия няма големи национални строителни фирми. Но в България една група хора – инженери и специалисти, се заинатихме и казахме, че може да ги изградим тези обекти и направихме АМ „Тракия“, както и разширението на столичния метрополитен е дело на български инженери.

-Как се отразяват на бизнеса политическата криза, която продължава вече година?

Всяка една политическа промяна се отразява зле на работата на бизнеса, защото има несигурност. Бизнесът и държавата са партньори. Сега държавата е болна. Когато единият партньор се разболее, може да се разболее и другият.

Необходимо е стабилно правителство, което да има ясна програма за следващия четиригодишен мандат. Нужно е политическо съгласие по важните теми за страната, за да може бизнесът да работи в стабилна и предвидима среда. Предишният кабинет подаде ненадейно оставка. Дойде служебно правителство и неговите министри отказаха да взимат важни решения. Минаха изборите, нов кабинет, но министрите отново не вземат решения, не подписват необходимите документи, защото не знаят кога ще си тръгнат. Който стане министър, трябва да е наясно, че има отговорности и че не бива да адбидикира от тях, независимо колко време ще бъде на поста си.

-През последната година правителството непрекъснато обяснява, че редовно плаща на бизнеса. Така ли е в действителност?

От 2011 г. досега има коректност на плащанията от страна на държавата и общините към бизнеса. Сроковете се спазват, забравено е времето, когато чакахме по две години и половина, за да си получим парите. Друг е въпросът, че обемите на общественото строителство намаляха много. Европейският бюджет също изпитва недостиг на средства. Ясно е, че тази година няма да влязат средства от новия програмен период. Но хубавото е, че вече стартират първите тръжни процедури – за магистралата от София до Калотина, третия лъч на столичното метро. Сега е важно политиците да се разберат какво правят, да не се блокира работата по обектите. Защото, ако няма работа, през лятото ще се наложи да започнем съкращения на хора. Това споделят всички колеги от строителния бранш.

-В момента дилемата е какво да избере България – строителството на газопровода „Южен поток“ или европейските фондове. Вие какво избирате?

Мисля, че трябва да реализираме и „Южен поток”, и проектите по еврофондовете. Но не зависи от мен.

-Но кажете как бихте го направили, ако зависи от вас?

Като се направи публичен търг за „Южен поток“. Тогава всички ще бъдат доволни.

-Означава ли това, че търгът не беше прозрачен?

А имаше ли търг по правилата?! Не съм убеден, че някой е против реализацията на „Южен поток“. Напротив, проектът ще го има, но администрацията трябва да се научи да играе по правилата. Ако накараш нашите експерти в администрацията да направят тръжна процедура за 100 млн. лева, ще я направят перфектно, а преди години справяха добре с оферти до 10 млн. „Южен поток“ е на стойност около 3 млрд. евро. Кой у нас досега е правил задание и тръжна процедура за такава огромна сума? Проблемът е, че докато се учим, губим време.

-„Трейс Груп Холд“ АД строи магистрали в Сърбия, пречиствателни станции в Прага, обекти в Азербайджан, търсите присъствие на арабските пазари и Русия. Станаха ли българските строителни компании достатъчно големи, за да могат успешно да се конкурират с чуждите?

Излизането ни на външни пазари е част от усилията за намаляване на рисковете пред компанията. Тази година изпълняваме четири големи пътни обекта в Сърбия и два в Чехия. Те ще съставляват една трета от дейността на групата през годината. Това е и пътят да се поддържа оптималният състав, необходим за развитието на една голяма компания.

България като цяло е малък пазар. Пълно неразбиране е да се смята, че у нас може да се осигури работа за 1000 фирми. В Германия, Австрия, Франция и Испания имат по три – четири мощни строителни компании, които могат да участват в големи инфраструктурни обекти. А ние в търговете  се конкурираме с тях и трябва да имаме техния потенциал. За да поддържаш това ниво на готовност, трябва да има и един минимум обем от работа, което само с обекти у нас трудно се постига.

Всяка умна държава трябва да има собствен голям бизнес във всеки сектор.  Иначе идват чужди компании и дават два пъти по-висока цена. Столичното метрото го направихме на два пъти по-ниска цена от тази на метрополитена в Будапеща. Унгарска банка официално отказа да даде гаранция на ТРЕЙС с аргумента, че на тази цена метро не може да бъде направено, но на тази цена в София бяха построени последните 11 метростанции и прилежащите им тунели. Според Европейската комисия българското метро е един от най-успешните проекти на Общността.

Ето, това означава една държава да има силен собствен бизнес. Ние като компании сме конкурентни на „Щрабаг“, на „Винчи“ (Vinci), на най-големите. Но за да запазим нивото и да задържим на работа тези специалисти и инженери от висока класа, са ни необходими обекти и в чужбина. В интерес и на държавата е да помага да излезем на чужди пазари, за да може да имаме обекти и да поддържаме здравословния минимум от хора. Така се поддържа цената, която е изгодна за България. Нямаше да има магистрали на цена от 2 млн. евро, ако не бяха българските фирми. В Румъния ги строят за двойно по-голяма цена на километър. Свършиха им парите и спряха. За това е много важно, големият бизнес да го има. Той трябва да бъде международен, не може да е само български.

-Освен излизането на чужди пазари, имате ли интерес към инвестиции в други области. Имахте амбиции да влезете във футбола. Купихте акции при публичното предлагане на ЦСКА.

В професионалния футбол в момента няма диверсификция на бизнеса, там има само харчене. ТРЕЙС е сред големите спонсори на старозагорския клуб „Верея“, който се мениджира от най-големия ми син – Галин. В неговата детско-юношеска школа тренират над 130 деца. Инвестирайки в този клуб, искаме да покажем, че футболът може да развива таланти, да мотивира младите и в същото време да бъде печеливш. Клубът покрива разходите си и инвестира в базата. Създадени бяха страхотни терени, сега чрез кредит по инструмента JESSICA изградиха осветление, електронно табло, предстои изграждането на собствен спортно-възстановителен център. Резултатите не закъсняха – мъжкият отбор на ФК „Верея” в края на май спечели Купата на Аматьорската футболна лига, а младежкият тим печели поредица от турнири.

Доказали сме, че влизаме само там, където има чиста и прозрачна схема. За ЦСКА моето желание е ТРЕЙС да получи възможността да построи един стадион бижу в Борисовата градина, който да бъде една от забележителностите на София, пред който хората да се снимат за спомен. Водил съм разговори с най-добрите немски фирми, с които можем да изградим една наистина красива, елегантна конструкция. Това е нашата амбиция като строители. Като публична компания бихме влезли в ПФК ЦСКА, само ако схемата е чиста, защото сме доказали, че работим на принципите на прозрачността, коректността и професионализма.

-На къде върви корабът на държавата, ще потъне ли в бурното море?

Как ще потъне?! Бурята ще премине, небето ще се избистри, емоциите ще преминат, а корабът ще поеме курс на партньорство, както става в съседна Сърбия, в Германия и в Европейския парламент.

Пълният текст, можете да прочетете в печатното издание на списание или в онлайн страницата – http://spisanie.manager.bg/broi-189/menidzhmant/golemiyat-ni-biznes-tryabva-da-e-mezhdunaroden-ne-mozhe-da-e-samo-balgarski