http://www.tracebg.com/?p=17&lang=BG&s=239


В-к „Бизнес национална бизнес поща” във последния си януарски брой публикува интервю с проф. д-р инж. Николай Михайлов.

– Инж. Михайлов, честита професорска титла! Може би в България сте единствения, успял в реалния бизнес професор. Защо Ви бе нужно и това предизвикателство?
– Със сигурност не съм единственият професор в реалния бизнес. Проф. Ганьо Щилянов, който е голямо име в пътното строителство, не ми даваше мира, все ме канеше и искаше да му стана асистент в университета. Отговарях, че не мога да чета на някой учебника, че университетът иска да и умения. Исках да съм в практиката, а ако животът ми даде възможност, ще стана и преподавател. Защитих дисертация през 1990 г, но и тогава не мислех да ставам преподавател. Минаха години и когато започнахме да създаваме структурите на ТРЕЙС и съвременното инфраструктурно строителство като цяло в България, започнах да усещам, че за да се развиваме и станем големи, ни трябват кадри. Ние вземаме постоянно току-що завършили студенти, но те са далеч от представите за бизнеса, който аз исках да създавам. Реших, че предложението на университета да поема студенти от 3 курс има смисъл.
Мъдростта идва,когато човек усети готовност да предаде знанията си на по-младите. В рамките на година и половина написах съвременен учебник по строителство на автомобилни пътища, по който преподавам, а професурата дойде естествено, не специално.
– Често реалният бизнес отправя упреци към родното образование, че е откъснато от практиката. Къде се къса нишката, според Вас?
– Аз започнах като преподавател в УСАГ с условието за създаване на нова специалност – “Съвременни технологии в пътното строителство” и вече 10 години преподавам това, което смятам, че е полезно в практиката. Считам, че благодарение на тази специалност, младите хора влизат много по-подготвени в професията.
Бизнесът какво е – материали, технологии и машини, човешки фактор и организация. Материалите са каквито са на пазара, технологиите – също. След това е човешкият фактор и организацията. И най-добрият бизнесмен не може да бъде и организатор. Той дава идеи, но под него трябва да има силен и мощен човешки потенциал, който да повярва в идеите му и да ги реализира.
Няма как образованието да подготви кадри за моята идея. Да, има инженери на експертно ниво, но това не е достатъчно. Бизнесът има един път – да се намеси активно в подготовката на кадрите и да участва в нея. В България не образованието е проблемът, а че бизнесът не е дорасъл да каже какво иска. Не може средните училища и вузовете да знаят какви специалисти са необходими на фирмите. За мен активната страна в този процес трябва да е бизнесът.
– Впечатлението Ви от студентите, които се подготвят въф факултета по транпспортно строителство?
– Изключително положително. Впечатлен съм от амбицията и желанието им да завършат и продължат да се занимават с избраната професия. Първият въпрос, който често им задавам, е кое ги накара да седнат на банките. Преди години един от най-добрите ни дипломанти заяви, че след като си вземе дипломата ще работи в магазина за плод и зеленчук на баща си. Радвам се, че през последните 3-4 години не съм чул подобен отговор.
– Следователно у младите хора има интерес към строителната професия?
– Да. И ще го подкрепя отговора си с цифри. Преди 7-8 г курсът ми бе от 25-30 студенти, сега залите са пълни с 60-70 петокурсници, които никой не задължава да идват на лекции. Но го правят. Участвам в комисиите по дипломни защити, сред тях има на изключително високо ниво. Това значи, че в икономиката ни се вливат специалисти на изключително високо ниво.
– В строителната наука и образование има ли промени? Съпоставката Ви със света?
– Току-що се върнах от световен конгрес по пътищата в Мексико. Присъствам за шести път. Паралелът с България е, че като цяло на времето средното образование у нас бе на изключително високо ниво. На практика в 70-80% от случаите средните техници решаваха задачи, които сега се решават от колегите от университета. Но характерът на висшето образование се променя съгласно условията. В публичното строителство, освен професионални знания и познаване на технологичните процеси, на процедурите по обществени поръчки, на цените,се искат много воля и амбиция да поемеш и управляваш голям обществен проект.
– Винаги сте бил добър анализатор, каква е прогнозата Ви за строителния отрасъл през следващите години?
– Ще има пълна трансформация на строителния сектор, като на преден план все повече ще излиза професионализмът, устойчивостта, най-технологичните и ефективни модели. Който е устойчив, ще оцелее. Пазарът не е голям за големите фирми, но в България те имат място, защото осигуряват устойчивостта на малките фирми и могат да спрат натиска на мултинационалните компании, на които им трябва само обслужващ персонал,а не мениджъри, идеи и технологии. За това моята голяма кауза през последните 15 години е да се съхрани големия български инфраструктурен бизнес. Умната държава пази науката и големия местен бизнес, защото чрез него се развива и средния, създават се работни места. А ако няма бизнес – няма наука.
– Казвате – водя борба. С кого, успявате ли?
– Имало е и по-тежки времена. Борбата днес е в полето на професионализма. А тук ние сме много силни и с една идея ни е по-лесно, защото години наред сме го развивали. В условия на криза в цяла Европа професионализмът излиза на по-преден план и се оказва, че сме на добра позиция.
На тези нива по-лесно се състезаваме.
– Какво се случва в “Трейс Груп Холд”?
– Развиваме се постоянно, съобразно реалната ситуация у нас и извън страната.  Развиваме холдинга като динамична структура, която отговаря на предизвикателствата на времето. Една от задачите ни е да следим нуждите на обществото и да предложим адекватна услуга. Това ще ни позволи да продължим да се развиваме устойчиво. Както за 2010 г, така и за 2011 г. ние имаме устойчиви финансови резултати, икономически, кадрови. Надявам се през 2012 г. да задържим този темп.
– В личен план предизвикателствата Ви?
– Да докажа, че в условия на криза можем да се развивазме устойчиво. Когато кризата приключи и направя анализ, да си кажа – влязох в кризата с тези показатели, излязох от нея с по-високи. Другото е да възвърнем позициите на България в Арабските страни, в Русия, в Европа. От 3 години работим усилено в тази посока. Третият ми приоритет е в областта на образованието. Искам да създам специалност, която да подготвя строителни инженери за ръководители на големи обществени проекти. Такава няма и в Европа, но от нея имат нужда както големите фирми.

Дима ТОНЕВА