http://www.tracebg.com/?p=17&lang=BG


Чистилището за строителната гилдия продължава, ще има още фалити, каза в интервю за в. “Стандарт” доц. д-р инж Николай Михайлов

Каква е равносметката за строителния бранш в края на годината? Ще има ли нови компании, които ще спрат работа, ще продължат ли да падат цените и към кои пазари трябва да се насочат фирмите от бранша, за да оцелеят? На тези въпроси отговаря председателят на Съвета на директорите на “Трейс Груп Холд” Николай Михайлов. Дружеството, което той ръководи вече 15 години, показва как се прави успешен бизнес в сектора, който понесе най-тежък удар в кризата.


– Господин Михайлов, добър ли е за строителния бранш бюджет  2012 г.?
– Бюджетът е консервативен, какъвто би трябвало да е по време  на криза. Той трябва да е такъв, какъвто можем да си позволим. Добре е, че са  предвидени повече пари за съфинансиране на европроектите. Защото само така ще  можем да се възползваме максимално от средствата на Брюксел. И това категорично  подкрепя политиката на правителството. Още при създаването си кабинетът заяви,  че ще строи магистрали. И този бюджет показва, че това не са били просто голи  обещания, а се изпълняват на 100%. Въпреки всички тези усилия обаче строителния  бранш го чака още по-голяма криза догодина. Това, че бюджетът е насочен към  изграждане на инфраструктура, не означава, че ще има работа за всички фирми.  Защото обемите няма как да отговорят на капацитета на сектора. Строителният  бранш определено е в колапс и той ще продължи. Секторът минава през своето  чистилище и ще се освободи от случайните играчи, които навлязоха в него и  създадоха лошия имидж и некачествени продукти.
– Две години досега не бяха ли достатъчни, за да останат само  реалните и качествени фирми на пазара?
– Не. Периодът е твърде кратък. Затова следващата година още  компании ще прекратят дейността си. Обемите няма да са достатъчни въпреки  многото публични проекти. Защото ако се върнем назад в годините на подем, ще  установим, че всъщност най-много компаниите работеха в частния и по-специално  жилищния сектор, инвестиции, хотели, а не по публични проекти. Общественият  сектор тогава беше като допълнение. Но след като работата в частния сектор  намаля значително, сега се разчита основно на публичните проекти. А те, макар и  огромни, не могат да доведат до подобни обеми за бранша като преди години.
– Всъщност шанс остава само за големите компании, защото  малките не могат да спечелят подобни големи проекти.
– Тук става въпрос за можене. Както разказвам на моите студенти  – общото между строителството в публичния и в частния сектор е само думата  строителство. Всичко останало е много различно. И най-вече управлението. Затова  и само големи фирми кандидатстват за публични проекти, защото има редица условия  за нивото на мениджърите, те трябва да имат опит и да знаят какво вършат. Не  можеш да се учиш в движение. И ако вземеш един проект, без да си добре  подготвен, ти не можеш да го завършиш. Докато при жилищата нещата са обозрими,  единствено може да се оскъпи при незнание. Освен по-малките обеми у нас като  причина за продължаващата криза мога да посоча и спряното в цяла Европа  обществено строителство. Което накара големите чужди фирми да се преориентират  към пазарите в региона, където се очакват подобни инвестиции. И конкуренцията  стана ужасно голяма. Ако преди у нас работеха 4-5 големи компании, сега  постоянно стъпват нови и нови.
– Това ли е причината родни фирми да печелят вече големите  търгове само в комбина със западни компании?
– И това. Очакванията са, че в търговете за следващите големи  инфраструктурни обекти ще подадат документи и още много нови за нашия пазар  фирми. Някои от тях предпочитат да се сдружават с местни фирми, а други – да  играят самостоятелно. Една голяма част разполагат с много мощна техника, без  каквато модерен обект не може да се направи. И не калкулират използването им в  офертите си, защото те са собствени и нямат разходи по купуването или наемането  им. Така цената на чуждите оферти пада с до 30% и нашите фирми нямат шанс,  защото машините ни са на лизинг или под наем. Дори и да се сдружим с тях – той  казва това е цената и в нея няма машиносмяна. Така че на мен ми остава като  партньор просто да му дам мениджъри и работници под наем, защото и чуждите  компании признават, че родните специалисти са много добри. Това вече не е  бизнес. Ние не сме фирма, която отдава персонал под наем. Ние сме строители и  искаме да работим.
– Какви свободни ниши тогава могат да спасят родния строителен  бизнес?
– Насочваме се към места и пазари, където нишите не са  прекомерно запълнени. Ние постоянно търсим такива варианти. Започнахме с пътища,  продължихме с метрото, водни проекти, депа за отпадъци у нас. Преди три години  създадохме “Трейс интернешънъл” и работим много активно в страни, които имат  инвестиционни намерения в този сектор. Засега нямаме подписан строителен  договор. Но се надяваме това да се случи догодина. Имаме вече проекти в  напреднала фаза, разговори, участие в търгове, при които заемаме челни места. И  макар да не сме спечелили, още навлизаме в спецификите. Защото тези пазари също  искат разузнаване. Няма как да спечелиш още в първия конкурс. Трябва да  инвестираш няколко години, за да получиш. И ние правим това. Надявам се, че  вложенията ни както в Арабския свят, така и в Румъния, Сърбия, Македония, Косово  ще излязат успешни. Имахме напреднали разговори в Сирия и Либия, които бяха  стопирани заради революциите в тези страни. Но кризите минават и заминават. Ние  поддържаме контакти с партньори и чакаме благоприятния момент.
– Подготвят се нови договори за поддръжка, при които ще се  плаща не на брой изкърпени дупки, а само при добро състояние на шосето.  Промяната в интерес на бранша ли е?
– Във всички случаи. При многогодишните договори, при които има  ясни критерии, които избраната фирма трябва да изпълни, позволяват и въвеждането  на нови технологии. Държавата ще казва какво иска, а строителят ще носи  отговорност, защото ако не се справи – ще плаща глоба. И няма да е достатъчно  вече да спечели просто един търг, а трябва да даде всичко от себе си и да получи  качество. Проблемът в момента са не толкова условията на конкурсите, колкото  ниските цени на надзора. Защото в момента строителят дава една цена, но после  почти никой не го проверява до каква степен спазва техническата спецификация по  контракта. Европравилата смъкнаха офертите за изграждане на пътища и това е  обяснимо. Няма обаче резон за по-ниските в пъти оферти на фирмите, които  контролират строителството. Цените са такива, че компаниите не могат да си  платят бензина за проверките и заплатите на служителите. Което навежда на  мисълта, че може би си спестяват част от тях и просто се разписват нужните  документи.
– Има ли с какво още да помогне правителството на бранша, или  сега трябва да извикате сами неволята?
– Всичко сега зависи от нас. Може би са нужни нови тръжни  процедури в областта на пътищата, по каквито, доколкото знам, се работи, така че  тежестта при конкурсите да не пада само върху ниската цена, но да има повече  критерии за качеството на работа и опит. Имаше случаи, в които компании,  създадени ден преди конкурса, го печелят само заради най-евтината оферта.  Законите са приети от държавата, но как работят те, зависи от конкретните  ведомства.
– Ще разчитате ли на бившия си ресорен министър Росен  Плевнелиев за помощ в качеството му на президент?
– Ние определено сме с голямата надежда, че г-н Плевенлиев като  човек, който вече добре познава бранша и проблемите ни, ще ни бъде от полза,  особено при участието ни в чужбина. Защото президентът е лицето ни навън. И с  визията и познанията, които той има, ще бъде рекламното лице на българския  строител извън България. Регионалното ведомство вече е с нов, млад и амбициозен  екип. Министър Лиляна Павлова си познава материята и съм сигурен, че в  строителното министерство ще се свърши много работа, при това не само в областта  на инфраструктурата. Във водния сектор досега нищо не е направено. Министър  Павлова беше в Израел по този повод.
– Построихте си нов офис и влизате в него по време на криза. Не  е ли това ненужен разход?
– Все пак “Трейс Груп Холд” се разрасна. Компаниите бяха  пръснати из цяла София, а за бизнеса е по-добре да сме на едно място и  комуникацията ще се подобри. С новия офис показваме и какво можем като  строителна компания. Това е наша рекламна визитка, защото всички ни свързват  предимно с изграждането на инфраструктура. Строим пет станции на столичното  метро, а всяка е голяма колкото един мол, но понеже е под земята, в момента  никой не ги вижда. И материалите в някои от станциите са дори по-луксозни от  офиса ни. И това е наш избор. Ние спечелихме с оферта на инженеринг, но решихме  да направим метрото такова, каквато е нашата представа за качество, а не с  идеята за печелене на пари. Защото метрото ще се ползва десетилетия и ние сме  заложили името си в този проект.

Автор: Наталия Малчева
Фотограф: Виктор Леви