http://www.tracebg.com/?p=17&lang=BG&s=207

Тръпка е да се доближа до влюбен елен

 
Николай Михайлов е щастлив, че името на компанията му е по-известно от самия него. “Трейс груп холд” АД е популярно сред инвеститорите на Българската фондова борса. Там още не е забравена появата на дружеството на регулирания пазар през 2007 г., поставяйки рекорд, който едва ли скоро ще бъде надминат. Заявките за покупка на акции бяха 1480 пъти повече от предложените книжа.
Михайлов е мажоритарен собственик на “Трейс груп холд” АД. Председател е на съвета на директорите и е изпълнителен директор. В холдинга са обединени 24 компании в областта на строителството. “Трейс” се цели и в международния пазар – засега на Балканите и в Близкия изток.
За първото полугодие на 2011 г. “Трейс груп холд” отбеляза 146,9 млн. лева приходи, което е 56% ръст спрямо същия период на 2010 г.
Доц. д-р инж. Николай Михайлов е преподавател в катедра “Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Зам.-председател е на Камарата на строителите. Съпредседател е на Комитета по инвестиционни проекти и инфраструктура към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Завършил е Висшия институт по архитектура и строителство, специалност “Транспортно строителство”. Допълнително е специализирал “Проектиране и строеж на автомобилни пътища” в УАСГ, както и “Мениджмънт и стопански бизнес” в Икономическия университет във Варна. Семеен, с четири деца.

– Г-н Михайлов, били сте юноша бледен, когато е започнало изграждането на магистрала “Тракия” през 1973 г. Какво си спомняте оттогава?
– Когато записах специалността “Транспортно строителство” в Университета по архитектура, строителство и геодезия на мода бяха петилетните планове. Мислех си, че докато завърша следването, магистралите ще бъдат построени и няма да има работа за мен. Бях се притеснил сериозно. Дори планирах да се прехвърля в Москва и да уча строителство на метрополитени. Защото в София тепърва предстоеше изграждането на подземната железница. По това време у нас започна да се изучава икономическата ефективност на капиталните вложения в пътното строителство. Изследванията запалиха интереса у мен. Отказах се да ходя в Съветския съюз и по-късно защитих дисертация по същата тема. Още като млад преливах между икономиката и пътното строителство. Когато миналата година ме удостоиха с приза “Буров” за индустриално управление, първоначално изненадата ми беше голяма. Но си дадох сметка, че през годините съм се занимавал колкото с инженерство, толкова и с икономика. Науката ме остави в България като студент. А от нереализираните планове за Москва ми е мечтата да строя метро.
– Изучавали сте икономическа ефективност в пътното строителство. Не се ли преекспонира значимостта на “Тракия”, при положение че ще бъде силно натоварена само три месеца в годината? Толкова е лятото в България.
– Проектът “Тракия” е необходим на обществото. Анализите показват, че е рентабилен като инвестиция. Вярно е, че през лятото ще се натоварва повече, но средногодишният поток ще бъде достатъчен. “Тракия” ще бъде още по-ефективна, ако продължи за Варна, каквато е идеята на строителното министерство. Силното натоварване може да е за 3 месеца, но ще бъде в подкрепа на туризма, който е приоритетен сектор. Уникални дадености имаме и трябва да ги използваме. Почти никъде няма такова съчетание на планина, море, минерални извори и древни паметници.
– Как “Тракия” ще промени всекидневието ни? Критиците казват, че хората не ядат магистрали.
– Когато построиш магистрала, метро или летище, се променя мисленето на обществото. Много хора откриват свободата да пътуват, поглеждат на света по друг начин. Разделям строителството на две – обществено и предприемаческо. При общественото навремето са строели катедрали, а сега – магистрали. Прави се това, от което имат нужда хората. През вековете нуждите се променят.
– Лоши пътища в България колкото искате. Коя е най-ужасната отсечка, по която не искате да минете втори път?
– Имам неприятни спомени от южните скатове на Средногорието – около град Братя Даскалови. Третокласен път, по който рискуваш да си строшиш колата, ако не си с по-стар джип.
– Роден сте в старозагорското село Мъдрец. Кога за последно си ходихте?
– Преди година. Родителите ми имат къща в Мъдрец, но сега живеят в Стара Загора. Израснал съм в селото, имам роднини там. Навремето в Мъдрец живееха повече хора. Работа все още се намира покрай енергийния комплекс “Марица-изток”, но младите се топят.
– Пътищар, икономист, преподавател в УАСГ – какво не знаят хората за вас?
– Може би, че земеделието ми е хоби. Взел съм под аренда 6000 дка в Старозагорско. В стопанството работят 15-16 души. 2500 дка са засадени с ориз, от най-качествения. На който професионалист съм го показал, реакцията е била: “Уникален!” Там отглеждаме и пилета.
– Лесно ли намерихте работници?
– Да, защото стопанството е близо до Стара Загора. Но ако развивах земеделие в Мъдрец, работната ръка щеше да е проблем.
– Към земеделието се насочват капитали от различни сектори на икономиката. Добре ли е това?
– Земеделието ни има бъдеще, защото е запазено чисто. Земята е плодородна, генномодифицираните култури са забранени, а с влизането в Европейския съюз вредните производства затвориха и природата около тях се възстановява. Нацията ни е с традиции в производството на екологично чисти храни и трябва да го развиваме – Европа се нуждае от тях. От 50-те години на ХХ век хората насилствено са извеждани от селата и преселвани в градовете, за да работят в промишлеността. Рано или късно те ще започнат да се връщат към земеделските райони.
– Държите ли на качеството на храната?
– И още как. В двора на софийската ми къща съм направил министопанство. Гордея се и с овошките – ябълки, круши. Отглеждаме и зеленчуци – домати, краставици, чушки, зеле. Залагаме на по-старите, но най-вкусни сортове. Миналата година най-големият ни домат тежеше 970 грама, сега чакаме нов “рекордьор”. Дините и пъпешите са невероятно сладки. Наскоро се обзаложих с приятел – предложих му да донесе най-сладката диня от Любимец, за да я сравним с личното ми производство. Макар че не бях сигурен в резултата, се оказа, че дините, отгледани край София, са по-сладки.
– Месото как го подбирате?
– От магазини не купувам. Там е обработено, пълно с вода и консерванти. Пилешко си набавям от стопанството ми в Стара Загора. Когато пътувам из страната, минавам през някоя ферма и си купувам прясно месо.
– Работите сериозно, храните се качествено, а как спортувате?
– Напоследък играя поне два пъти в седмицата тенис, ходя редовно и на фитнес. Ловец съм, но не заради стрелбата. Няма да ме засечете на сафари в Африка. Не събирам трофеи. Авджиите се гордеят с големи трофеи, а всъщност те се отстрелват най-лесно. За мен ловът не е показност. Аз искам да го преживея. Обичам го заради съприкосновението с природата и опознаването на животните. Тръпката ми е да ги изучавам, да ги разгадавам и да се доближа колкото се може по-близо до тях.
– До кое животно ви е било най-трудно да се приближите?
– До елена. При него надиграването продължава с часове. Шансът е да хвана елен по време на любовната игра, когато ухажва кошутата. Тогава мъжкарят издава специфичен рев. За секунди става сляп и глух. В този кратък миг се придвижвам безшумно към него. После чакам следващия рев, за да направя още няколко стъпки. Удоволствието е голямо. Два пъти съм влизал сред стадо диви прасета. За целта трябва да се познават идеално навиците на животните. Всичко е опит, усещане, интуиция.
– В бизнес средите Николай Михайлов се свързва с пътното строителство. Във футбола имате съименик, който е вратар на националния ни отбор. Запалянко ли сте?
– В средата на 90-те години за шест месеца бях президент на футболен клуб “Берое”. Исках да постигна сериозни резултати. Но видях, че във футбола има една прослойка – треньори и мениджъри, която бе свикнала да получава пари наготово и да определя как да се харчат.
– Опитали са да ви хлъзнат с мотото “Няма мое, няма твое – светът е “Берое”, както скандират старозагорските фенове?
– При мен този стил не минава. Срещнах съпротива и напуснах. Сега големият ми син работи активно за развитие на спорта в Стара Загора. Създаде футболен клуб “Верея”. Взе едно сметище и направи игрище. За да има футбол у нас, трябва добра управленска схема. Всичко е мениджмънт – вижте както прави сър Алекс Фъргюсън в “Манчестър Юнайтед”. Точният човек на точното място. Несменяем от години. А при нас треньори се сменят като носни кърпички.
– Кой проект в началото ви даде сили и самочуствие, че ще се преборите в бизнеса?
– Околовръстният път на Видин беше първият ми мащабен обект. Спечелихме търга през 1995 г., финансирането беше по програма ФАР. Тогава за първи път у нас беше реализиран проект по международните строителни стандарти – ФИДИК. При първия прочит на правилата на договорите си казах: “Това няма как да стане в България.” Но се справихме, въпреки че времето за изпълнение съвпадна с разразилата се през 1997 г. хиперинфлация. Реализирахме печалба, която инвестирахме в строителна техника. Купихме и мобилна асфалтова база. Видинският проект беше трамплин за бизнеса, а самочувствието дойде от реконструкцията на военното летище Граф Игнатиево. Изпълнихме я за три месеца през 2001 г. Наложи се бързо да научим стандартите на НАТО, които са по-строги от ФИДИК. От американската компания “Дюпон” разработиха за нас специален асфалт, който не се разгражда от керосин. Иначе самолетното гориво яде обикновения битум като пираня. След ремонта дадохме 8 години гаранция. И досега ми казват, че е едно от най-добрите летища на НАТО в Европа.
– Авторът на “Време разделно” Антон Дончев и звездата на Народния театър Мария Каварджикова са в съвета на директорите на “Трейс груп холд”. Какво правят там?
– Ние сме публична компания и съгласно закона трябва да имаме двама независими членове в директорския борд. Търсихме хора, които са обществено познати и които могат да ни помогнат за програмите за корпоративна социална отговорност. Последният проект, който реализирахме по идея на акад. Дончев, беше мащабно дарение от близо 2000 тома българска литература за 20 читалища. Тези културни средища в малките населените места са забравени от Бога. Не са получавали нови книги от години.
– Коя постановка посетихте последно?
– С колеги ходим редовно на театър. Последно гледахме постановката на покойния Крикор Азарян “Вишнева градина” на Чехов с участието на Мария Каварджикова. От 2-3 г. не съм ходил на кино. Гледам филми вкъщи.
– Имате блог в интернет. Активен ли сте в социалните мрежи?
– Не съм регистриран във фейсбук, нито в друга социална мрежа. Споделям мнението, че фейсбук е електронен вариант на някогашните лексикони. Не желая да бъде изследван, нито искам да изучавам хората през социалните мрежи.
– Ще спомена трима бизнесмени от вашия бранш. Кажете няколко думи за тях. Цоло Вутов?
– Изключителен мениджър. Работохолик. И той като мен преподавател и бизнесмен.
– Симеон Пешов?
– Човек от старата гвардия. Направил изключително много за строителството в България, включително за създаване на браншовата камара.
– Васил Божков?
– Инвестира в структура, която аз съм създал – “Холдинг Пътища”. През 2003 г. разделихме бизнеса си с моя съдружник. Фирмите, които останаха при мен, обединих в “Трейс груп холд”, а Васил Божков купи другата част.