http://www.tracebg.com/?p=17&lang=BG&s=214


Умната държава пази националния бизнес, казва в интервюто си за сп. “Нова икономика” председателят на СД на “Трейс Груп Холд” АД
 

 

– Г-н Михайлов, светът май скочи в нова финансова криза. В разгара на летните почивки обаче у нас като че ли икономическата ситуация е в застой. Затишие пред буря ли е това или засилване преди скок?
– Кризата си върви.  Големият план влияе на малкия план и по тази логика кризата в Европа и в света няма как да не повлияе на България и на всеки човек тук. Преди три години всичко започна заради един финансов балон, който се спука. Това не е криза на икономиката, не е криза на труда, а финансова криза, която се отрази и на индустрията. В България най-силно резултатът се видя в строителния бранш. При първата криза, която се разрази главно в Америка, а после засегна Европа и нас, държавата /САЩ/ се намеси изкуствено да потуши някои ефекти. Но причината не беше неутрализирана. Затова сега дойде естествено продължението на кризата.
Хората в България се шегуват, че при нас кризата е постоянна, от 20 години. Докога ще сме така?
– Дори в нашия бранш е така. И моята прогноза, на човек, който управлява една структура и води кораба през бурята, е че кризата в строителството ще продължи още години наред.
България ли имате предвид само?
– Не само България. Ще продължи и в Европа. Да не забравяме и Близкия Изток, африканските революции. Либия, Сирия, Алжир влизат в една ситуация на нестабилност. Това са държави, генериращи сериозни финансови потоци. При сегашната ситуация, спрат ли тези потоци, ще има отражение и върху световната икономика. Затова ние в „Трейс” следим какво се случва в Близкия Изток. Те са много близо до нас и няма как техните финансови потоци да не влияят и на нас.
В цялата несигурност какво е най-добре да направи България – като съвместни усилия на държавата и предприятията, за да преминем през бурята?
– Държавата разполага с един ограничен ресурс, но трябва да го управлява така, че да постигне максимален резултат. А ние от бизнеса искаме от държавата само едно – да има ясни правила и перспективна политика. Т.е. да е ясно какво ще се случва занапред, за да може компаниите да планират развитието си.
Лесно ли бизнесът води диалог с управляващите – и с централната власт, и на местно ниво?
– С местната власт се е говорило винаги по-лесно. Това показва нашият опит. Но в последните години диалогът с държавата се случва по-естествено, защото има воля да се води ясна и резултативна политика. Но у нас има проблем с администрацията на всички нива. Тя не е подготвена да работи в диалог с бизнеса и гражданите. Чиновникът на 21-ви век в България няма необходимата мотивация, не става дума само за финансово стимулиране, но и за кариерно израстване, за ясна перспектива за хората, които работят за държавата и за нейното добруване. Трябва да се спре порочната практика със смяната на управляващите, да се сменят и хората и приоритетите на управление.
Преди 20 години нашата държава имаше много краткосрочни цели – демократизация, пазарна икономика, челнство в НАТО, членство в ЕС. През това време обаче се забрави главното – краткосрочните и дългосрочните цели на на обикновените хора, на бизнеса. Те останаха на втори план.  Това е първото правителство, което казва – искаме да се развива икономиката. Ясно го каза и дава приоритети в това отношени. Може би за ясното формулиране на целите, изигра роля и кризата.
Държавата обаче не е изряден платец спрямо бизнеса в последните години. Продължават ли затрудненията по издължаването на фирмите за държавни поръчки?
– Това беше огромен проблем, който вече се поизчисти. И се появяваше само в областта на пътищата. Там, където средствата се управляваха от Агенция „Пътна инфраструктура”. Във всички останали направления, в които сме работили, например с големи и малки общини, не сме имали съществени проблеми. По обществените поръчки плащанията стават 5-6 месеца след изпълнението, такъв е типът на договорите. Проблемите са в рамките на тези месеци. Сега стъпка по стъпка плащанията се урегулираха.
Прав сте, че строителството е основен и ясен приоритет на държавата. Но оттук кога ще започнем да надграждаме?
– Искам да изясня моето виждане за строителство. Защото аз говоря за една част от строителството – общественото, не за онова, свързано с предприемачеството. Инвестирам едини пари в един строеж и после продавам с апартаменти със съответната печалба. В този вид строителство са в действие други правила – това е бизнес на късите пари, на бързите печалби.
Общественото строителство не влиза в тази категория. Ние строим това, което е необходимо на обществото – спортни зали, пътища, метро, храмове. Но когато сториш нещо за хората с публични средства, ти трябва да знаеш колко могат те да си позволят да платят. Защо в Германия цените на магистралите били 10 милиона на км, а в България – 2 милиона? Защото българинът не може да си позволи да даде 10 млн.
Ако в строителната камара има около 5-6 хиляди фирми, от тях 150-200 се занимават с инфраструктура. Но те носят цялата тежест на гърба си.  За 15 години от създаването си до сега, не сме построили нито един комплекс или хотел. Общественото строителство е бизнес на дългите пари. Всички от колегите инженери-строители, които влязоха в „късите пари”, изгоряха.
Сега вие строите магистрали. Какво ще строят след 5-10 години обаче вашите студенти, на които преподавате в УАСГ?
– България има 40 хиляди километра пътна мрежа, която ще трябва да се поддържа. Обществото ще поиска нови пътища, нови решения за подобряване на трафика. София е един много хубав европейски град, но е една от малкото столици, в които движението все още е само на едно ниво. В момента се строи под земята – метрото, но след години ще се строи над сегашните пътища. Задачата на компаниите като нашата е да предвиждат тези нужди на обществото, да предлагат решения и да гарантират устойчивото си развитие. Тук идва и ролята на държавата да пази и съхранява националния бизнес.
Държавата обаче не може да разделя бизнеса на български и чужд.
– Не може. Но питали ли сте се защо в Гърция или в Чехия нито една българска фирма не е спечелила търг? Аз не казвам да не се допускат чужди изпълнители, а да се създават условия за запазване на националния бизнес.
Вашият сектор е пример за засилено участие на българския бизнес в търгове.
– Това е най-голямата заблуда. В проекта за летището няма български фирми. Същият пример важи и за жп-инфраструктурата. Вижте проектите „Горна Арда”, „Цанков камък”, „Дунав мост 2”. В последния търг играха български фирми, но не бяха класирани. Мостът да е готов до сега.  Същото важи и за магистралите. Сравнете какво са построили българските и чуждите фирми и най-вече сравнете качеството. Ние досега сме били игнорирани, но оцеляхме на инат.
Защо през тези години бизнесът не успя да се пребори и за голяма част от европарите? Чакахте ги да потекат, но те само покапваха.
– Аз мисля, че те даже преваляха. Колкото дойдоха – дойдоха. Голямата задача на държавата е максимална част от вложените евросредства да останат тук. Защото всеки един вложен лев трябва да дава след себе си ефект, а не дефект. Когато строим пътища с тези пари, ние трябва да пресмятаме не само цената за изграждането. Но колко ще ни струва после да използваме този път. Не да го натоварим с непосилни за хората такси и после да се наложи да се вдигат данъци. Същият пример е валиден и за пречиствателните станции, които сега се строят интензивно. В някои от тези проекти са заложени параметри 2-3 пъти по-скъпи и като изграждане, и като експлоатация.
 Дойдохме и до тъжното заключение, че си оставаме най-бедните в Европа. Докога ще сме Гаврошовци?
– Богатите са богати, защото следят колко и за какво харчат. Мислят дългосрочно. А бедният човек е принуден да мисли само за оцеляването си.
А и по еврепейските стандарти българите не са бедни. Защото се пресмятат не само доходите, но и собствеността. Всеки българин има къща, кола и вила, децата му учат в средни училища или университети.  Почти всеки от нас има земя, която ако си в безизходица може да ти помотне да се прехраваш, да оцелееш. Но земята ни пустее.
Рядко обаче млад човек ще поиска да обработва земя на село.
– Динамичните и драчатични промени през последните 20 години доведоха и до подмяна на ценностите. Бързите и лъскави коли, лесните печалби, кратките връзки. Но смятам, че това мислене трябва да се промени и то вече се променя. По-лошото при нас е, че духът ни е беден. Трябва да минем през кризата, за да изчистим обществото си от измислените митове, трябва да изчезнат заблудите, да се стъпи на здравата основа на истинстите ценности. И това се случва започват да изчезват батковците със салфетките, скъпите коли и силиконовите обкръжения…
– Очаквате ли, че голяма част от  спекулативния бизнес ще изчезне?
– Доста спекулативни пари изчезнаха. Вече се появяват тези устойчиви модели, които всъщност поддържат икономиката. По-добре е,  когато има едно болно образувание, да го изрежеш, отколкото да изчакаш да съсипе и здравия организъм. Когато бизнесът е здрав и държавата е здрава, тя ще помогне на тези, които са в критично състояние. Но когато всички са зле, не знам кой ще помогне. 
– Роден сте в село Мъдрец? Ходите ли често там? Какво ви казват хората за магистралите и лъскавите коли?
– Не ми остава много време, но все пак минавам. Там живеят част от роднините ми. Те не мислят по-различно от мен. Хората в Мъдрец са мъдри и са запазили истинските цености.
Имам много силен детски спомен от Мъдрец. Бях на 5 години, когато тръгнах с колелото до къщата на баба ми, която е на края на селото. Тогава минах покрай голяма бригада мъже, които строяха път по тогавашната технология. Насипват огромни камъни, удрят ги с едни огромни чукове, докато станат на чакъл, от него изграждат огромни пирамиди, които после разстилат и стават път. Видя ми се нещо грандиозно и красиво. Точно тогава реших, че ще ставам строител на пътища.
– Имаше ли момент, в който съжалихте за този избор?
– О, не. Никога. Имал съм много предложения и избори. Но благодаря на Господ, че не съм се подвел.  Харесвам професията си, влагам в нея цялата си енергия, не спирам да уча по нещо ново всеки ден, вглеждам се в опита си и вървя напред.  
Това ли е рецептата един човек да успее?
– Да, трябва да харесваш това, което работиш.
А вие самият станахте ли мъдрец?
– Надявам се. Смятам, че човек става мъдър, едва когато потърси причините за случващото се първо в себе си. Когато има силата да застане и да погледне и от гледната точка на конкурента си, и на партньора си, и на служителя си. Когато започне да вижда нещата не само от собствената си камбанария.
Преди години „Трейс” направи истински бум на борсата. Какво ще съживи днес пазара?
– При излизането ни на фондова борса за нас не бяха важни само финансовите постъпления. По-скоро ние избрахме този път, защото публичното предлагане на ценни книжа е свързано с увеличаване на прозрачността на управление на дружеството, с  повишаване на доверието на акционерите, на възложителите и на обществото. Сега наистина нашата акция подценена, защото борса ни е зависима от европейските и световните финансови пазари. Нашата борса е малка и ще заработи най-добре, когато стане част от по-голяма. Нормално е българска компания да е на българската борса. А пък българският фондов пазар да стане част от един по-голям и така нашите компании ще бъдат припознати от европейските и световните инвеститори.
– Мечтаем си да сме тигър на Балканите. Доста родни фирми опитаха с инвестиции навън. Кога и как ще се разгърне българската експанзия?
– Икономически ще се реализира. Бизнесът е този, който трябва да я направи и тя ще стане. Моята мечта от 20 г. е да видя българския строител в Европа. И това ще стане, защото кризата ще ни направи по-можещи и по-търсени.
– Не сме ли малки?
– Заблуда е, че малка страна не може да има голям бизнес. Когато ние си повярваме, ще станем големи. Нима Австрия е голяма държава? Но най-добрите строителни компании са австрийските. Важно е колко са големи мечтите ти. Нека не мислим, че като сме малък народ, не можем да имаме добри професионалисти, инженери, спортисти, шампиони. Вземете за пример Стефка Костадинова, тя е от малка България, но нейният световен рекорд е непобедим и до днес. Моята мечта е ние да се наредим до най-добрите, защото по нищо не им отстъпваме. Ние в ТРЕЙС вярваме в това, но и другите трябва да повярват – и държавата, и обществото.  

Невена Мирчева

Николай Михайлов: Ще станем големи, когато си повярваме