Представяме ви интервюто с акад. Антон Дончев и проф. Николай Михайлов в специалното издание “Новите 25”, посветено на 25-годишнината на в-к “24 часа”, април 2016 г.

Акад. Дончев, проф. Михайлов, как живота ви събра заедно?

 

Антон Дончев: Николай, ти помниш ли?

Николай Михайлов: С акад. Дончев се запознахме преди години на едно събитие и много ми допадна начина му на мислене. Виждахме се няколко пъти след това. Когато “Трейс” стана публична компания, съгласно правилата на публичността, трябваше да имаме двама независими членове. Независими хора, колкото щеш, но аз реших, че тези независими членове трябва да са и достойни българи. Тогава се сетих за него. Отидох, видяхме се в БАН, предложих му, той прие и така вече 7-8 години сме заедно в Борда на директорите на холдинга. Това ни дава възможности по-често да се виждаме. Моята визия за компанията бе да създадем такава структура, каквато имат всички големи световни и европейски фирми. Това беше мечтата ми още преди 20 години и сега от днешна гледна точка мога да кажа, че съм успял да го постигна. Преди 10-15 години информацията в много отношения бе ограничена. Правихме срещи, на които Антон участваше като лектор и говореше много интересни неща. Тогава ни въведе в онази история, която е негова интерпретация на събитията, но която аз много ценя. Може и да е далече от нещата, които се преподават в училище, но е близо до това, което искаме да знаем за себе си като българи. Аз съм на принципа, че всеки човек, за да върви напред, трябва да си познава историята.

Антон Дончев: Ние двамата се срещнахме на една тема – Хан Тервел. И тази тема стана част от нашето приятелство. И като част също от това приятелство се появи и книгата за Хан Тервел, чието издаване бе финансирано от Фондация “Трейс за хората”.

Николай Михайлов: Знаете ли как стана? Всеки път като се видим с Антон, той ми дава по една книга. Веднъж ми даде книгата си за Хан Аспарух. Историята е описана уникално. Тогава синът ми бе още малък и всяка вечер му четяхме пирказки. Аз започнах да му чета за Хан Аспарух, вместо за Червената шапчица и разни принцове измислени и тям подобни. И какво ми направи впечатление: Детето възприе чудесно тази книга. Беше му много интересно. Тогава, защо, питам аз, не провокираме тези велики мъже да пишат книги за деца и родители. Защото историята трябва да се възприема по всякакъв възможен начин. Защо не и чрез детски книжки? По този начин чрез общуването ни с академик Дончев се родиха и много други идеи.

 

Каква е последната добра идея, която ви хрумна?

 

Николай Михайлов: Догодина се навършват 1300 години от победата на хан Тервел над арабите. Ако има български владетел с принос към Европа, то това е Тервел. И мечтата ми е да направим един достоен хубав паметник на Тервел в Брюксел чрез фондация “Трейс за хората”. За да покажем кой е защитил Европа преди 1300 години.

 

Съмнявам се, че в Европа много хора знаят за този момент.

 

Антон Дончев: Много повече хора в Европа знаят това, отколокот в България.

Николай Михайлов: Според Божидар Димитров това знание за Тервел в Европа се е ликвидирало с католическите инквизиции. Но 200 години след събитията майките са приспивали децата си с преданията за хан Тервел, спасителят на Европа.

Намирате ли някакви паралели между онова време и сега, когато новия самопровъзгласил се халифат декларира, че ще завладее Европа?

Антон Дончев: Проблемите може да са същите, но българската държава не е същата. Тервел е начело на една изключително добре организирана държава. Една държава, която има ценности, която ги уважава и ги защитава. Тя се намира под моралното водачество на прабългарите. Защото у нас се борят три стихии – тракийската, прабългарската и славянската. Прабългарите са народ, който се качва на историческата сцена заедно с 15 други народи, на които днес никой не им знае имената, въпреки че те са имали държави от устието на Дунава до Китай. В момента като им кажеш имената на тия народи, ще последва въпроса: Тия кои са? А ние – стоим! Защо стоим?

 

Не е ли заради здравата тракийска основа?

 

Антон Дончев: Не, тракийската основа е разрушителна. Защото траките внасят в световната цивилизация личността като център на развитието. Тракиецът се смята за безсмъртен, той е най-племето, над нацията, той е дух. Докато прабългъринът е безсмъртен, докато е безсмъртно племето. Ние преминаваме, ти оставаш, родино! Това е философията на прабългарина. Личността е длъжна да съчетае своите интереси с общността. Благодарение на това нациите просъществуват. Човек може да разбере какво представлява България, само ако се запознае с историята на Византия. Първо това не е никаква Византия, а само заглавие измислено през 14-15 век. Това е Източната римска империя. Те се наричат ромеи и са римляни. Те имат една фантастична армия! Как българите са побеждавали тази армия, как въобще са се задържали? Как не са били отнесени? Следователно прабългарите са имали армия на нивото на тяхната. Също трябва да се занимаем и с въпроса какво представлява по това време арабската армия. Има една така наречена Битка на очите. На всеки сто войници деветдесет са уцелени в окото. Армия от войници, които са толкова добре обучени, че уцелват врага в окото. Ред, бойна дисциплина, въоръжение – фантастична армия, която прегазва Персия, преминава през Северна Африка и се качва до Пиринеите. Казвам всичко това, за да стане ясно, че навремето на пътя на арабите застава една модерна и добре обучена армия. Тази армия я виждаме 100 години по-късно при Крум, виждаме я и при Симеон още сто години след това. Това е организаторският дух на българската армия, който се крепи на изповядването на определени ценности. Хората са имали ценности и са ги защитавали. Какво представляваме в момента? Намираме се на положението, в което сме били по време на Освобождението. Пред българския народ голямата задача е – обединението на българската нация. Ние сме се борили да обединим Тракия, Македония и Северна Добруджа, сега се борим да обединим българския народ. Веднъж вътре и втори път – навън. Защото половината от активното население на България се намира вън от територията на България. Колкото работят вътре, толкова работят и навън. Опираме до понятието нация. В момента България е като залив на Световния океан – височината на водата в нашия залив зависи от височината на водата в океана. Ние не сме самостоятелни и няма как да бъдем. Сега се води война срещу нацията, атакува се независимата национална държава, проповядва се мултикултурализъм. Затова трябва да бъде защитена независимата национална държава, без значение дали е в съюз или не. Нацията е общност от хора, които имат общо културно наследство, ценности, само техни, неповторими, които са пренесени през вековете от поколение на поколение и стигат до наши дни, представляват паспорта на нацията. Това е историческото наследство – нацията изважда този паспорт и казва: Ето, ние сме българи! Територията е един от елементите, който не е непременно нужен, за да съществува нацията. Защото нацията е преди всичко дух. 500 години няма българска държава, има ли нация – има. Има го духът на нацията. 1878 г. този дух получава едно тяло – българската държава. Сега вече сме навсякъде по света. 350 хил. души в Испания, 300 хил. в Гърция, 300 хил. в САЩ. Следващите 25 години ние трябва да привържем, да приобщим тези български малцинства по света твърдо до духа България. Трябва да ги оставим българи. Наред с правителството трябва да се оформи едно представителство на хора, които трябва да отговарят за тия българи в чужбина. Защото тези хора се борят да останат българия, а ние не им протягаме ръка. 13-14 български училища има в Англия. Хората там си ги направиха, те си събраха пари, те намериха учители, правителствата в София не си мръдна пръста, за да им помогнат. Както навремето сме се борили за Тракия и Македония, сега трябва да се борим за колониите си в Испания, САЩ, Гърция. Тези хора през цялото време трябва да се усещат българия, да възпитат децата си така. Сегашните възможности за комуникация и връзка дават огромни възможности. Просто трябва да ги приобщим, защото чувството за принадлежност е много по-силно, отколкото си представяме. Това, което виждам е израстването на великолепно поколение. Гените са голяма работа. Така се е получило, както бронза се получава от медта и калая, при нас тази невероятна смес от траки, славяни и прабългари е дала тоя народ, тоя етност, който има великолепни наследствени качества. Това се доказва. Николай ме заведе на една среща с млади математици във ВИАС. Това са необясними неща. Идват момчета и момичета, срещат се с представители на 15-20-30 други нации и излизат на първо, второ и трето място. Порода си е това…

 

Смятате ли, че сега България е повече тяло отколкото дух?

 

Антон Дончев: Да смяташ такова нещо значи да си срещу логиката. Аз имам повече от 1000 срещи в провинцията и много от тях с млади хора. Красиви хора! Лошото е, че тия момичета и момчета, когато следващата година ги потърсиш – вече са в чужбина. Още от училищната скамейка вербовчиците на световните университети са ги набелязали. Но те не са загубени за България. Тези хора трябва да останат ако не на територията, то в интелектуалния, духовния потенциал на България. Не трябва да се отказваме от тях. Ами да вземем потенциала на учените? Когато тръгна Дянков да събаря академията ние получихме подкрепа от учените в чужбина. Такива биографии се появиха в компютрите ни, че за да ги чете човек трябваше да стане прав. Ние имаме хора в световни университети, световни академии, световни лаборатории… На високи постове. Българи, българи, българи… Когато почнахме да приемаме академици последния път се изправи шефа на Института по математика и ни каза, че повечето от добрите български математици в момента са в чужбина.

 

Лошо ли е това обаче?

 

Антон Дончев: Въпросът е да покажем, че не е лошо. Въпросът е да започне този съюз на българите, които са извън територията на България, които се чувстват българи и които ние не трябва да оставяме да забравят, че са българи.

Николай Михалов: Това, което ние се опитваме да направим с младите математици е точно в тази посока. Говорим за математиците в УАСГ. Аз преподавам инженерни специалности там и преди години разбрах, че нашите математици се представят достойно на олимпиадите в чужбина. Затова миналата година взехме решение фондация “Трейс за хората” да подпомага финансово тези млади хора, особено когато става дума за участие в чужбина. Направихме среща наскоро с тези момчета. Искаме да им дадем шанс. И една от възможностите е да карат стаж при нас в “Трейс”. Предлагаме и работа с доста добри възможности за развитие в кариерата. Така че тези млади хора да знаят, че и в България има фирми и структури, в които може да се работи при добри условия, напълно съизмерими с най-добрите европейски показатели. Имаме и инициативи за средното образование. Защото страната ни има нужда от кадри. Това го разбрах като започнах да развивам фирмата. Защото машини се купуват бързо, но за изграждането на добри специалисти трябва време и внимание. Затова и влязох в университета да преподавам. Тези младежи от трети курс, които са най-добрите и имат желание да се развиват, лятото постъпват на стаж при нас. Плащаме им нормална заплата като на технически ръководители. Така те разбират, че и в България има добри фирми, където може да се работи, а не само в чужбина. В тази обстановка, в която държавата има други задачи, всичко това става много трудно. Но ние смятаме, че усилията за запазването на българския дух си заслужават. Защото затова тръгна разговора от Аспарух и Тервел, защото за да имаш бъдеще трябва да знаеш откъде си тръгнал. Това е и с което Антон ме провокира преди години и чрез неговите думи осъзнах, че силата е в духа. Това е основният елемент, другото е обвивка.

 

Като ви слушам, говорите за детски приказки за деца, усилия в средното образование, инвестиции във висшето образование, говорите за дух, това ли е пътя към успеха?

 

Николай Михайлов: Това е, категорично! Точно затова и създадохме фондация “Трейс за хората”. Тази фондация се занимава с българския дух. Подпомагаме спортни клубове и събития, но не казионни. В Стара Загора например решихме да подпомогнем баскетбола, нещо което го е нямало преди. И в рамките на една година резултатът е от нула до второ място в България. Също и в образованието и културата. Всичко е подчинено на това да помогнем за развитието на духа. Идеята е да се посее семето.

 

Ако си представим, че семето е посято, какво смятате, че ще пожънете след 20-25 години. Как си представяте България?

 

Николай Михайлов: Нацията, държавата е като организъм – представлява съвкупност от малки клетки. Ако всеки един от нас създаде своята добра клетка – семейна, бизнес, приятелска и т.н. – после тази съвкупност от клетки ще е една по-добра държава. Това виждам след 25 години – една по-добра държава. Виждате сега икономиката се развав, въпреки държавата. Всички тези хора, които искаме да живеем, работим, инвестираме в България си даваме сметка, че всичко зависи от нас самите. Това, което представляваме сега, преди 20 години бе само идея. Не ми се ходеше в чужбина, исках да остана тук, да работя, да се развивам. Да докажа, че можем да постигнем и в България, това което други постигнаха в чужбина. След 25 години много повече хора ще мислят по този начин. А когато повече хора мислят по такъв начин, тогава стават голяма сила.