zx620_2840070

Проф. Михайлов, какво добавя Деветата национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие към опита ви досега?
С всяка изминала година Конференцията придобива все повече и повече инерция в позитивния смисъл на думата, защото тя събира бизнеса, науката и държавната администрация. Това са трите страни на резултата – транспортна инфраструктура.
За да имаме качествена инфраструктура, трябва да има бизнес, който да я реализира, а това означава да има проектиране и строителство. Трябва да има и държавна администрация, която да възлага съответните поръчки, но трябва да има и наука, която да прави нормативната уредба.
Каквото и да си говорим, нашата инфраструктура ще стигне световните равнища, когато имаме адекватната нормативна уредба. В момента нормативната уредба на България в сектор пътища е изостанала с около 30 години. Тя е била страхотна преди 25 години. Но през последните години автомобилният парк се измени много – товарният трафик се разви в пъти, леките автомобили имат много по-голяма мощност, тегло и скорост. И всичко това при една стара инфраструктура – получи се несъответствие, дисбаланс.
За да се развие инфраструктурата в съответствие с новите реалности , трябва нова нормативна уредба. Изоставането на нормативите от инфраструктурата не е само у нас, това е нормално, в цял свят е така – нормите изостават от развитието на транспорта. Но ние, за да отговорим на изискванията и благодарение на поканата от МРРБ, стартирахме процедури по подготовка на нова нормативна уредба, като идеята е в края на годината да имаме първите резултати. Това означава, че екипите – 4-5 секции от по 5-6 човека, ще предадем първите резултати. Те следва да бъдат одобрени от експертния съвет на МРРБ, за да може още в началото на 2017 година АПИ и кметовете да възлагат обектите по новата модерна нормативна уредба. Така ще се гарантира устойчива инфраструктура.

Кога ще е готова цялата наредба?
Работата по една наредба е постоянен процес. В Германия, която е водеща в тази насока, по нормите работи цял един институт от около 300 души целогодишно. Ние в България през последните 30 години – имам предвид в УАСГ, не сме работили по тези норми. За да обхванем целия формат пътни нормативи, трябват години. Сега стартираме с най-важните неща, за тези проблемни зони по отношение на безопасността на движение:
-проектно-скоростно движение, защото това дава старта на много неща,
-оразмеряване на настилките,
-кръстовища,
-пътни възли на едно или две нива.
Работим не само по Наредба 1 за пътищата, но и по Наредба 2 за пътната инфраструктура в урбанизираните територии.
Идеята е проста – за да вкараме новите модерни технологии в света, те трябва да са описани в норма и едва тогава да се възлага по тях.

Какво е мястото на темата за отводняването на пътищата в новите норми?
Отводняването е голям бич при проектирането на пътища. От 10-15 години тръбим, че нашите пътища не отговарят на изискванията, но имаше учеин, които говореха за засушаване и настояваха, че няма нужда да хвърляме пари, като правим отводнителни мерки. И закъсняхме. Сега трябва да изследваме водатата като такава. Тя е основен враг на пътищата. Тя освен това активира и свлачища, а този процес въобще не е изследван. Съгласно съвременните изисквания ние трябва да адаптираме стари наредби или да направим нови. Ние знаем как да възложим правилно, но трябва да имаме право за това. Обществените поръчки трябва да се основават на правила.

Изглежда, че е спешно да има норми и за такива съоръжения като виадуктите?
Има много интересни решения. Специално за съоръженията има ясни правила. Но в България съвременната проектантска мисъл не е вкарала най-новите технолгии за проектиране и строителство. За да приложим тези нови технологии, които се представят на Конференцията, трябва да имаме необходимата нормативна уредба. За да могат проектантите да влагат новите технологии, трябва да ги има в нормативите.
Ние например нямаме нормативна уредба за кръговите кръстовища, всеки си проектира, както си знае. А и в тази област си има много сериозни правила.

Какво още ви липсва?
За да правим нови наредби, това трябва да ни бъде възложено официално – нужни и са много малко средства, които да бъдат отделени за развитие на науката.

Вие сте част и от пътния бизнес в България – “Трейс” прилага ли тези нови технолигии?
Прилага ги максимално. Където има възложители, които ни чуват – ние им разказваме новостите и те пишат добри задания. Наскоро обновихме стар пътен проект, като със сръбското правителство променихме нормите, за да изпълним там пътен проект. Друг пример е кръговото кръстовище на две нива при бул. “Сливница” – част от Западната дъга на Софийския околовръстен път, участък 1. Това е единствената такава елегантна триетажна конструкция в България.

Източник: http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2840064