IMG_9522Проф. Михайлов, ръководител катедра, която подготвя кадри за един от най-стратегическите инфраструктурни сектори – транспортният, какви са предизвикателствата и отговорностите в работата ви?

Транспортният сектор наистина е един от най-мащабните и най-отговорните в инфраструктурното строителство, а за да бъде крайният резултат с високо качество,  дълготраен ефект и добре осигурена безопасност, е необходим сериозен ресурс от високо квалифицирани специалисти. За мен най-голямата отговорност, с която се сблъсквам ежедневно, е професионалната подготовка на младите колеги. Като специалист в практиката и като дългогодишен университетски преподавател смятам, че най-ценният ресурс в бранша са младите инженери. Все по-често в практиката се  срещам с екипи от инженери, специалисти в транспортния сектор, които успешно завършват инвестиционни проекти за милиони левове, а само преди броени години са стояли на студентските скамейки в нашия университет. Това става възможно, не само защото осигуряваме в УАСГ добра теоретична подготовка, а защото ги привличаме в практиката още от 3-4 курс и им предоставяме възможност да се учат от най-добрите ни ръководители.

Във УАСГ вече има и магистърска програма “Транспортно строителство”. Какво наложи създаването й? Какви кадри – специалисти по транспортна инфраструктура ще подготвя?

Нашите програми за обучение в катедра „Пътища” са структурирани, така че да създадем специалисти на добро инженерно ниво, както и да ги изградим  като ръководители, защото за по-голяма част от обектите, които им предстои да строят като завършат, са им необходими познания по-широк кръг от познания. Затова като преподавател през годините съм участвал и участвам в създаването и утвърждаването на няколко нови специалности, които имат за цел да сближат науката и бизнеса и да позволят по-успешна реализация в новите условия на завършващите млади колеги. Така създадох специалността „Нови технологии в пътното строителство и управление на големи инфраструктурни проекти”. Затова и към факултета “Транспортно строителство”  през тази учебна година стартирахме и новата магистърска програма – Проектиране, строителство и надзор на пътища, мостове и изграждане на метро.  В момента в нея се обучават 19 студенти.  Тази магистратура бе създадена, за да запълни необходимостта от кадри за реализацията на нарасналия брой проекти по оперативните програми на ЕС. Основната цел на програмата е да даде възможност на всички бакалаври и магистри, притежаващи диплома с професионална квалификация „строителен инженер“ от УАСГ или други инженерни висши училища в страната и чужбина, по специалности различни от „Транспортно строителство”, да станат и транспортни специалисти. Всички обучаващи се в тази магистратура усъвършенстват инженерните си познанията в едно различно за тях направление, получават професионален поглед върху транспортната инфраструктура. Завършилите успешно специалността притежават не само задълбочени професионални познания в проектирането, строителството, поддържането, организацията и контрола на строителните процеси, безопасността, но получават и право на лиценз да проектират транспортни обекти.

Университетът дава много добра теоретична база. Достатъчна ли е тя за успешната реализация в практиката, в една толкова динамична и конкурентна среда, в която са и едни от най-големите и ключови проекти? Необходима ли е някаква промяна в обучението, с оглед по-лесно адаптиране към бизнеса?

Приел съм това като лична кауза, от момента, в който в моята практика като ръководител на голяма инфраструктурна компания, установих, че тя не може да се расте, не може да се конкурира с европейските и международните фирми, ако не привлека най-добрите инженери и не ги развия. Затова се върнах в университета като преподавател, за да работят за сближаване на подготовката със съвременните изисквания. Науката и бизнесът търсят пътища, за да сближат работата си и да направят по-ефективна. Ние не сме спирали да работим, такъв е опитът на моята компания „Трейс Груп Холд”. Ако не бяхме подготвяли практически младите инженери, сега българският инфраструктурен бизнес нямаше да е толкова силен, да изпълнява едни от най-големите проекти в ЕС и да работи в конкурентната международна среда.

Поставили сме много висока летва и в теоретичното обучение и надграждаме  постоянно. Ние запознаваме нашите студенти с най-съвременните методики, технологии и нормативи, прилагани в днешната практика, както на национално, така и на световно ниво. Катедра „Пътища” вече осма година организира Национална конференция по пътища с международно участие, в която взимат участие както български, така световно известни специалисти от науката и практиката. Освен това моят екип от катедрата постоянно участва в национални и международни научни  форуми, приложни семинари и други свързани с проблемите на транспортната инфраструктура. Мога убедено да заявя, че се на вълната на съвременната динамика, както в чисто научната област, така и в научно-приложната практика.

Другата основна цел на университетското обучение е връзката му с реалната практика. Както споменах и по-горе реализацията на един добър специалист зависи не само от неговата добра теоретична подготовка, но и от уменията му да ги прилага в практиката. Притежавайки тези две качества едновременно, той е в състояние да се справя с проблеми от различно естество и да взема правилни решения в сложни ситуации. Именно по този начин трябва да се структурират учебните програми по специалните предмети в инженерните вузове, ако искаме чрез тях да се произвеждат качествени специалисти. Разбира се, един университет не може да ни научи на всичко, но може да ни подготви до такава степен, че много бързо да разбираме и да навлизаме в естеството на практическата дейност.

А що се отнася до въпроса, дали е необходима промяна в обучението, с оглед по-лесното адаптиране към бизнеса, аз съм на мнение, че в чистите инженерни специалности, все по-дълбоко и детайлно, трябва да навлиза оценката икономическата ефективност. Ако едно добро техническо решение не е издържано икономически, то трудно намира почва в практиката.

Във връзка с предния въпрос, как се реализират Вашите студенти след като се дипломират?

Повечето от бившите ми студенти вече са успели инженери, работят в строителните компании и участват в изпълнението на големи пътни проекти, част от тях работят като транспортни специалисти във висши административни структури като: Агенция “Пътна инфраструктура”, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, Областни пътни управления. За жалост има и такива, които са извън бранша. Част от колегите, които завършиха между 2001 и 2004 година, не успяха да намерят работа по специалността си и се наложи да се захванат с професии, несвързани с пътното строителство. Големите инфраструктурни обекти, които се реализират през последните 7-8 години, дадоха шанс на българския инфраструктурен бизнес не просто да оцелее, а да се развие успешно, а и специалистите ни да се реализират. Нашите строители работят в остра конкуренция с европейските компании и по нищо не отстъпват на тяхното ниво. Нещо повече, те са предпочитан изпълнител както в България, така и в цяла Европа. Това, разбира се, най-много се дължи и на нашите инженери, които ръководят проектите от страна на изпълнителите, надзора и възложителите в лицето на администрацията.

По инициатива на катедра “Пътища” е учредено сдружение Български форум за транспортна инфраструктура. Разкажете за тази инициатива, дейностите и целите на сдружението?

Създадохме този форум, защото искаме да пристъпим към по-конкретни предложения и действия. Ние искаме да генерираме решения и икономически оценки за транспортната инфраструктура, които обществото и политиците да познават, за да могат да се вземат информирани решения при проектирането и изграждането на големите инфраструктурни обекти. Основните цели на сдружението са да подпомага процеса за подобряване и развитие на съществуващата транспортна инфраструктура в България и нейната адекватна връзка със съседни държави, да съдейства за редовен и достъпен поток и обмен на информация от и към заинтересованите организации, ангажирани с проблемите на транспортната инфраструктура, също така да съдейства на учебните институции за адаптиране на учебните програми и процеси към съвременните тенденции в транспортната инфраструктура. Едно от най-важните средства, с които искаме да постигнем тези цели, e да представяме становища с важните решения, които да бъдат предоставяни на компетентните институции и обществото. По този начин форумът може да бъде от полза на управляващите, защото той ще търси най-добрите решения за обществото.

Имате поглед върху транспортната инфраструктура и като специалист с преподавателски опит, и като участник в бизнеса. Бихте ли споделили как виждате развитието на сектора у нас?

– За страната ни е важно да се изработи нова стратегия за развитие на транспортната инфраструктура, която да ни позволи по най-добрия начин да използваме геостратегическите си предимства, така че да  реализираме икономически  ползи. Това е позицията на учените и пътните експерти, които са членове на България форум за транспортна инфраструктура. Според нас има три основни задачи, които трябва да залегнат в тази стратегия. Първо – развитие на трансграничните транспортни Коридори (пътни и железопътни) по главните направления, преминаващи през територията на страната  и свързващи Европа с Азия, както в посока „Изток-Запад”, така и в посока „Север-Юг”, а именно: Коридор 9: Солун – София – Букурещ,  Източно балкански Коридор: Букурещ – Русе – Истанбул, коридор 10: Белград – София – Истанбул,  Коридор 8: Варна – Бургас – София – Скопие – Дурас, Коридор: Лом – Солун. Следващата важна стъпка в тази посока е свързването на големите български градове с  главните коридори и то с магистрални връзки, за да се подобри достъпа до тях, а от там и бизнес средата.

В същото време е необходимо да се подобрят интермодалните връзки, което ще позволи ефективно да се използва на различните видове транспорт. В момента в страната започна изграждането на интермодалните терминали по оперативните програми на ЕС, които ще позволят привличането на товарен и пътнически трафик.

Ние сме убедени, че новата визия за развитие на транспортната инфраструктура ще допринесе за по-ефективно използване на европейските фондове и привличането на други инвестиционни фондове, както и ще създаде възможности за публично-частни партньорства.

Повече информация може да намерите в сп. Инфрабилд, бр. 3, 2015 г.: http://magazines.elmedia.net/stroiteli/sti-2015-3/images/pdf/sti-2015-3.pdf